Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

От сблъсъка на тоя порив към запада с препятствието на Атлантика са се родили търговията и предприемаческият дух на модерните времена. В своите „Пътувания на запад от Алегените през 1802 година“ младият Мишо пише: „Обичайният въпрос в току-що заселения Запад е «От коя част на света сте?», сякаш тия безкрайни плодородни земи са естественото място за среща и съвместен живот за всички обитатели на планетата.“

Послужа ли си с една рядко употребявана латинска фраза, бих казал: Eh Oriente Lux — eh Occidente FRUX, от изток светлина, от запад — ПЛОД.

Сър Франсис Хед, английски пътешественик и генерал-губернатор на Канада, пише, че „както в северното, така и в южното полушарие на Новия свят природата не просто е творила с по-голям замах, но е създала картина в много по-ярки и великолепни багри, отколкото са й били нужни, за да нахвърля и поразкраси Стария свят… Небето на Америка изглежда безкрайно по-високо и по-синьо, въздухът е по-свеж, студът — по-силен, луната — по-голяма, звездите — по-ярки, гръмотевицата — по-грохотна, светкавицата — по-устрелена, вятърът — по-мощен, дъждът — по-обилен, планините — по-високи, реките — по-дълги, горите — по-гъсти, равнините — по-просторни.“ Наблюдения, важни най-малкото за да опровергаят мнението на Бюфон за тая част на света и създаваното от нея.

Линей отдавна е казал: „Nescio quae facies laeta, glabra plantis Americanis“ (Не зная каква е тая радост за окото, тая гладкост на американските растения); а пък аз ще добавя, че в тая страна няма или поне са твърде малко Africanae bestiae, африканските зверове, според както ги наричали римляните, и това е още една причина тя да бъде особено пригодна за обитаване от човека. Съобщават, че на разстояние три мили от центъра на източноиндийския град Сингапур жители ежегодно били нападани от тигри, докато почти навсякъде из Северна Америка пътникът може да прекара нощта в гората, без да се бои от диви зверове.

Това са все окуражаващи сведения. Ако луната тук изглежда по-голяма, отколкото в Европа, то вероятно това важи и за слънцето. Ако небесата на Америка изглеждат безкрайно по-високи, а звездите й — по-ярки, съзирам тук символика за ония висини, до които ще се възмогнат един ден философията, поезията и религията на нейните обитатели. В последна сметка навярно и невещественото небе ще изглежда на американския дух също тъй високо, а звездната светлина на осеялите го съкровения — също тъй ярка. Защото вярвам, че климатът има своето въздействие върху човека, тъй както в планинския въздух се съдържа нещо, което подхранва духа и вдъхновява. Изложен на това въздействие, дали човекът не ще достигне умствено и физическо съвършенство? Или е съвсем без значение колко са мъгливите дни в живота му? Вярвам, че ще развием въображението си, че мислите ни ще станат ясни, свежи и възвишени като небето ни, че разумът ни ще стане проникновен и обхватен като равнините ни, че духът ни ще обеме необозрими пространства като гръмотевицата и мълнията, като реките, планините и горите ни, че сърцата ни ще постигнат ширините, дълбините и величието на езерата ни. И може би пътешественикът ще съзре на лицата ни нещо, непознато нему, нещо от laeta и glabra, нещо радостно и пречистено. Към какво иначе се стреми Светът и защо е била открита Америка?

Едва ли е нужно да казвам на американците, че

Бидейки истински патриот, би трябвало да се срамувам от мисълта, че Адам е живял по-добре в рая, отколкото горският странник в моята страна.

Нашите симпатии тук в Масачузетс не се ограничават до Нова Англия; страним от Юга, но симпатизираме на Запада. Там е домът на синовете ни; тъй младите скандинавци хванаха морето, за да намерят корените си. Твърде късно е да учим староеврейски — далеч по-важно е да разбираме съвременния език.

Преди няколко месеца гледах в панорама Рейн. Сякаш сънувах Средновековието. В нещо по-силно от въображението се носех по историческите талази, минавах под мостове, строени от римляните и поддържани от сетнешни герои, покрай градове и замъци, всеки от които със своя легенда и с название, галещо слуха ми като музика. Видях Еренбрайтщайн, Роландсек, Кобленц, за които знаех само от историята. Интересуваха ме най-вече руините. Като че от водите на Рейн, от покритите с лозя възвишения и долини край тях, долиташе приглушената музика на кръстоносци, потеглящи за Божи гроб. Носех се тъй в магията на очарованието, сякаш върнал се в героична епоха, и сещах духа на рицарството.