Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Отиваме на изток, за да опознаем историята и изучим произведенията на изкуството и литературата, изминавайки на свой ред стъпките на рода си; отиваме на запад, сякаш отиваме в бъдещето, обзети от дух на предприемчивост и приключения. Водите на Атлантика са водите на Лета; прекосявайки ги, имали сме случай да забравим Стария свят с всичките му институции. Не сме ли успели тогава, остава ни още една възможност, преди да достигнем бреговете на Стикс — три пъти по-широките летийски талази на Пасифика.

Не зная доколко е важно и дали не е признак на самотничество, ако човек съобразява и най-късите си разходки с посоката на всеобщото движение; зная обаче, че има нещо сходно с миграционния инстинкт у птиците и четириногите — инстинкт, който в определени случаи обхваща катериците до степен да ги отправя на масови необясними преселения, по време на които са наблюдавани, поне отделни катерици, да прекосяват най-широки реки, всяка на своята тресчица, с опашка, изпъната като платно, както и да прекосяват по-тесните потоци по телата на мъртвите си, — зная, че има нещо сходно с оня furor 79 79 Furor (лат.) — бяс, лудост — Б.пр. , обземащ домашните животни напролет, нещо, което еднакво засяга народи и индивиди, било постоянно или навремени. То е, което подбива донейде стойността на недвижимата собственост тук, макар че ни едно стадо диви гъски 80 80 Според преданието с крясъците си гъските предупредили римляните в Капитолийската крепост за приближаването на врага и така спасили града — Б.пр. не кряка из града ни, та ако бях брокер, навярно бих взел предвид това смущаващо обстоятелство.

Всеки заник, на който съм свидетел, ме окриля с желанието да стигна един Запад, далечен и светъл като оня, в който залязва слънцето. То сякаш всекидневно се оттегля на запад и ни мами да го последваме. Слънцето е великият заселник на Запада, когото народите следват. По цели нощи бленуваме за планинските хребети на хоризонта, позлатени от сетния слънчев лъч, та дори да са били само изпарения. Остров Атлантида, както и островите и градините на Хесперидите, своего рода рай на земята, най-вероятно са били Великият Запад за древните — обвит в тайнственост и поезия. Кой, загледан в небето по залез-слънце, не е виждал във въображението си градините на Хесперидите и зараждането на митовете за тях?

Колумб е усещал по-силно от когото и да било преди него копнежа по Запада. Поддал му се и открил Новия свят под флага на Кастилия и Леонското кралство. В ония дни до човешкото стадо достигнало далечното ухание на тучни пасбища.

Къде другаде по земното кълбо ще се намерят площи тъй обширни като заеманите от Американските щати, земи тъй плодовити и богати, тъй благодатни в многообразна родитба и същевременно тъй обитавани от европейци? Мишо, който познавал само малка част от тях, отбелязва, че „видовете големи дървета в Северна Америка са далеч по-многобройни, отколкото в Европа; в Съединените щати има повече от сто и четиридесет дървесни вида, които надхвърлят тридесет фута височина, докато във Франция не повече от тридесет вида достигат тия размери“ 82 82 Франсоа-Андре Мишо, „Северноамериканската Sylva“ — Б.пр. . Ботаниците след него само потвърждават тия наблюдения. Хумболт дошъл в Америка, за да осъществи младежката си мечта да види тропическа растителност, и могъл да се наслади на истинското й съвършенство в дивите гори на Амазонка — тия най-големи пущинаци на земята, които впоследствие тъй картинно описал. Географът Гийо пък, също европеец, отива много далеч в разсъжденията си, по-далеч, отколкото бих се съгласил с него, но в следното го поддържам: „Както растението е създадено за животното, пише той, както растителният свят е създаден за животинския, така Америка е създадена за човека от Стария свят… Човекът от Стария свят е отправен на път. Оставил платата на Азия, от място на място той напредва към Европа. Всяка от стъпките му бележи нова цивилизация, превъзхождаща предишната, по-висока степен на развитие. Достигнал Атлантика, той спира на брега на тоя непознат океан, чиито предели не познава, и поглежда с ненавист дирите си.“ Щом изчерпи плодородните почви на Европа и поеме жизнените им сили, „той продължава своя наситен с преживелици път все тъй на запад, както в най-древни времена“. Толкова от Гийо.