Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

В противоречие с убеждението на мнозина, че жълъдите престояват непокътнати в земята там, където някога е имало дъбове, установено е, че жизнеспособността на жълъдите не може да се запази достатъчно дълго, та да бъдат превозвани до Европа — в „Аборетум“ на Лудън се препоръчва като най-сигурно пренасянето на кълнове в саксии. Същият източник твърди, че „твърде малко жълъди от който и да било вид биха покълнали след едногодишен престой“, че „буковите семена запазват жизнеспособността си само една година, а черните орехи — рядко по-дълго от шест месеца след узряването им“. Често съм установявал, че през ноември почти всички останали на земята жълъди са или покълнали, или загнили. Скреж, засуха, влага, червеи бързо унищожават повечето от тях. И все пак един ботаник твърди, че „след като били прекопани, жълъди, престояли с векове в земята, бързо прораснали“.

В своя иначе значим „Доклад за дърветата и храстите в Масачузетс“ мистър Джордж Б. Емерсън отбелязва за боровете: „Жизнеустойчивостта на семената им е забележителна. Те остават години наред непроменени в земята, защитени от прохладата и дебелата сянка на гората над тях. Но бъде ли изсечена гората и слънчевата топлина ги достигне, те тутакси прорастват.“ След като авторът не отбелязва на какви наблюдения се основават твърденията му, аз се съмнявам във верността им. Освен това и опитът от разсадниците ги поставя под въпрос.

Историите за житото, което поникнало от семена, от крити в древна египетска гробница, или за малините, които покарали от семената, намерени в Англия в стомаха на човек, умрял вероятно преди около хиляда и седемстотин години, са напълно неправдоподобни, просто защото им липсват убедителни доказателства.

Някои учени, сред които и д-р Карпентър, използват твърдението, че сливи от крайбрежието били поникнали в разкопан пясък на четиридесет мили навътре в Мейн, за да докажат, че костилките са престояли в земята много дълго, а пък други дори заключават, че някога брегът е стигал дотам. Изглежда ми обаче необходимо най-напред да се докаже, че крайбрежните сливи растат само по плажните ивици, а сетне да се правят заключения. Тоя вид сливи не са непознати по нашите места, сиреч на половина толкова разстояние от брега, а си спомням и една гъста горичка на няколко мили на север оттук, сиреч на двадесет и пет мили от брега, плодовете от която ежегодно се продаваха на пазара. Колко още навътре в сушата растат крайбрежни сливи, не ми е известно. Д-р Чарлс Т. Джаксън говори за „крайбрежни сливи (навярно от същия вид) на повече от сто мили навътре в Мейн“.

Изглежда, подобни възражения възникват срещу всички по-известни теории от тоя род.

И все пак аз съм готов да повярвам, че има семена, особено ако са по-дребни, които могат при благоприятни условия да съхранят с векове жизнеспособността си. През пролетта на 1859 в нашия град се срина старата Ловна хижа, на чиито комин бе изписана годината 1703. Тя се намираше на земя, принадлежала на Джон Уинтроп, първия губернатор на Масачузетс; част от сградата, още собственост на семейство Уинтроп, бе явно доста по-стара от горепосочената дата. Дълги години бях изучавал растенията в околността и смятам, че добре ги познавам. Досещайки се за твърденията, че от семена, изровени от необичайна дълбочина, могат да израснат отдавна изчезнали растителни видове, помислих си миналата есен дали пък някои неизвестни или редки растения не са поникнали в избата на тая къща, тъй дълго останала скрита за слънчевата светлина. Когато на 22 септември огледах мястото, открих сред избуялите буренаци вид коприва (Urtica urens), какъвто не бях намирал преди, копър, който не знаех да расте на воля, йерусалимски дъб (Chenopodium Botrys), КОЙТО за първи път виждах диворасъл, куче грозде (Solanum nigrum), което е много рядко по тия места, както и обикновен тютюн, който, макар да е бил отглеждан тук през миналия век, от петдесет години вече не се сади в нашия град и само няколко месеца преди тоя случай дори самият аз не знаех, че в северната част на града един човек отглежда няколко корена за собствени нужди.

Поясних вече, че животните изяждат голяма част от дървесните семена и тъй предотвратяват превръщането им в дървета, ала във всички случаи консумацията върви заедно с разпространението и посаждането, което пък е таксата, дължима на Природата. Линей, мисля, казваше, че ровейки за жълъди, свинята разсажда жълъди.

Макар да не вярвам, че растение може да поникне там, където отпървом не е имало семе, имам голяма вяра в семето 57 57 Под заглавие „Вяра в семето“ през 1993 г. в САЩ бе издаден том с непубликувани дотогава природонаучни наблюдения на Торо — Б.пр. — самото то за мен, не по-малко тайнствено като първородител. Убедите ли ме, че притежавате семе, готов съм да очаквам чудеса. Ще повярвам дори, че иде Златният век, че настъпва Царството на справедливостта, стига Патентната служба или Правителството да започнат да доставят съответните семена, а хората да ги засаждат.