Това са открили английските лесовъди с търпеливите си проучвания и, доколкото ми е известно, са го патентовали; но те, изглежда, не са открили, че откритието им е известно и всъщност само са заимствали от Природата способ, за който тя отдавна има патент. През всичкото време Природата засажда дъбове сред боровете без наше знание, докато накрая наместо държавни служители изпратим отряд дървари да изсече боровете и освободим така някоя дъбова гора, на която сетне се дивим, сякаш е паднала от небето.
Разхождам ли се сред кестенови дървета, било то дори и в средата на август, неизменно чувам навремени шум от падащи зелени кестени, късани от катериците над главата ми. Наесен виждам сред дъбовите гори и околностите им, както и из целия град, пръснати по земята здрави дъбови клонки от по три-четири инча с увиснали по тях поне по половин дузина празни жълъдови шапчици; тия КЛОНКИ са прегризани от катериците от двете страни, та жълъдите да се пренасят по-лесно. Ако заудряш с тояга или разтърсиш някое кестеново дърво, сойките закряскват и рижите катерици загълчават, понеже изземваш собствената им дейност, а двамина от един занаят по правило не се разбират. Често ми се е случвало, докато се разхождам из горите, да видя как някоя рижа или сива катерица хвърля на земята зелена кестенова обвивка и първоначално мислех, че мен замеря. Всъщност в разгара на кестеновия сезон катериците са дотолкова заети с тая си дейност, че е невъзможно да постоиш по-дълго в гората, без да чуеш как падат кестенови обвивки. Един ловец ми разказа как деня, преди да се видим — беше средата на октомври — видял зелена кестенова обвивка на голямата ливада край реката, сиреч на петдесет рода от най-близката гора и още по-надалеч от най-близката кестенова гора, и не можеше да си обясни как се е озовала там. Когато понякога посред зима съм се оглеждал за кестени, намирал съм купчини от по тридесет-четиридесет, просто натрупани под листата от обикновените горски мишки (Mus leucopus).
Ала действителните размери на това пренасяне и засяване на кестени най-ясно се открояват през зимата. Едва ли не във всяка гора ще видите как рижите и сивите катерици са ровили в снега на стотици места, някъде до два фута надълбоко, и почти винаги право към някой орех или борова шишарка, сякаш от находището са копали нагоре, а не обратното — нещо, което вие или аз не бихме могли да направим. За нас би било трудно да намерим находището и преди да е натрупал сняг. Несъмнено катериците си скътват зимнина най-често наесен. Следва въпросът дали запомнят местата или ги откриват с обонянието си. Обикновено рижите катерици правят зимните си леговища в земята под иглолистен гъсталак, често под групичка вечнозелени дървета посред широколистна гора. Ако надалеко от гората има дъбове, по които все още са останали жълъди, пътечките им обикновено извеждат право до тях. Неоправдано е следователно да допускаме наличието на дъб във вътрешността на една гора, за да обясним с това появата на дъбови фиданки — няколко дъба на двадесет-тридесет рода разстояние извън гората са напълно достатъчни.
Ще се осмеля да кажа, че всяка шишарка от бял бор, която пада на земята, преди да се е разтворила и семената й да са се разпръснали, както и почти всяка шишарка от смолист бор, която изобщо пада, е била откъсната от катерица; катериците започват да берат шишарките много преди да са узрели, тъй че ако родитбата на белите борове е малка, както обикновено става, то е защото шишарките им са били откъснати, преди още да са започнали да зреят. При това мисля, че идеята на катериците ако мога така да се изразя — да берат шишарките зелени се състои отчасти в това да предотвратяват узряването им и разпръсваното на семената, тъй като именно заради семената те ровят в снега, а през зимата единствено зелените шишарки от бял бор съдържат нещо. На едно място преброих в диаметър от четири фута сърцевините на двеста тридесет и девет шишарки от смолист бор, откъснати и изгризани от рижи катерици миналата зима.
Тъй и черупчестите плодове, хвърлени на земната повърхност или заровени плитко под нея, са поставени при най-благоприятни условия за развитие. Чудил съм се понякога как поникват, когато са просто паднали на земята, докато веднъж в края на декември намерих кестени от същата година, добре оваляни в гниещите кални листа, където разполагаха с необходимата им влага и тор. В обилна година, когато голяма част от жълъдите, орехите, кестените и пр. остават под тая рехава, дебела един инч покривка, те, разбира се, остават донякъде скрити от катериците. Една зима след богата есен насъбрах, помагайки си с гребло, много кварти жълъди и кестени; от купените същия ден от магазина повече от половината бяха нагнили, докато измежду тия, които бях изровил изпод мокрите, гнили листа, нямаше ни един гнил, макар да бе вече десети януари и на няколко пъти да бе падал сняг. Природата знае как най-добре да ги запази. Бяха си останали налети и гладки. Явно не се спарват под листата, макар да са мокри. Напролет до един бяха покълнали.
Читать дальше