Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Лудън отбелязва, че „когато орехи (има предвид обичайни те за Европа обли орехи) ще се съхраняват през зимата с цел да бъдат засадени на следната пролет, те трябва да се струпат на купчини, както са с обвивката, и често да се преобръщат през цялата зима“.

Отново тук той „краде гръмотевицата“ от Природата. Какво ли друго би могъл да стори един клет смъртен? Та нали от Природата са и ръцете, които крадат, и съкровището за крадене. При засаждането на семената на повечето дървета най-многото, което се удава на добрите градинари, е да следват Природата, та дори и без самите да го знаят. По правило както едрите, тъй и дребните дървесни семена покълват със сигурност и се развиват най-добре, когато само бъдат набити в земята с обратната страна на лопатата и сетне покрити с листа или слама. Тия изводи, до които са достигнали лесовъдите, напомнят за преживяното от Кейн и членовете на неговата експедиция, които, тъкмо навикнали към северния климат, с изненада установили, че всъщност стриктно се придържат към начина на живот на местните хора, сиреч превърнали са се в ескимоси. Тъй че, прилагайки различни способи за засаждане на дървета, накрай разбираме, че постъпваме като Природата. Нямаше ли да е добре да се съветвахме с Природата от самото начало, понеже тя е лесовъдът с най-голям опит и замах, по-добър и от графовете на Атол 54 54 Атол — местност в шотландското графство Пърт с най-големия в страната ловен резерват — Б.пр. .

Накратко ония, които не са се занимавали по-специално с тоя въпрос, нямат никаква представа доколко са заети четириногите и птиците със събирането, разпространяването и засяването на семената на дърветата. Това е почти постоянното занимание на катериците наесен, та рядко ще видите някоя без жълъд между зъбите, освен ако не е тръгнала за нов. Един ловец на катерици от нашия град ми разказа, че знаел едно орехово дърво, което раждало чудесни орехи, но когато една есен отишъл да го обере, видял, че семейство катерици го е изпреварило. Извадил от вътрешността на дървото, което било кухо, толкова много орехи, че премерени без черупките, възлезли на бушел 55 55 1 бушел = 8,8 л — Б.пр. и три пека 56 56 1 пек = 35,2 л — Б.пр. , та стигнали на семейството му за през цялата зима. Лесно могат да се приведат още много такива примери колко често наесен виждаме издутите от орехи бузи на ивичестите катерици! Тоя вид е получил научното си название Tamias, или „домакин“, от обичая си да складира орехи и различни семена. Надникнете под някое орехово дърво месец след като орехите са опадали, и обърнете внимание какво е съотношението на здравите орехи спрямо загнилите и черупките, които ще намерите там. Здравите вече са или изядени, или отнесени надалеч. Все едно сте застанали пред някоя селска бакалница, където местните одумвачи са трошили орехи и предъвквали ядките заедно с не дотам услаждащи вицове. Дошли сме, ще си кажете, след края на угощението и за нас са останали само трохите.

Понякога, когато есенес се разхождате из гората, чувате звук, сякаш някой е прекършил клонка и като погледнете нагоре, съзирате я сойка да кълве жълъд, я цяло ято сойки, скупчени на върха на дъба над главата ви, да подръпват жълъдовите дръжчици. Откъснат ли жълъда, сойките отлитат до някой по-удобен клон, поставят го под единия си крак и започват забързано да го кълват, издавайки звук, подобен на чукането на кълвач, като се оглеждат от време на време да не би да се задава неприятел; скоро те достигат сърцевината на жълъда и заравят човки в нея, като често вдигат глави, за да преглъщат, и здраво държат остатъка от жълъда в ноктите си. Въпреки това накълваният жълъд често пада на земята преди птицата да е изяла цялата му вътрешност. Подкрепям написаното от Уилям Бартрам до орнитолога Уилсън, а именно, че „в стопанството на Природата сойките са едни от най-важните размножители на горските дървета, орехоплодните и твърдосеменните растения, с чиито плодове се хранят. Основната им дейност през есенния сезон е да трупат хранителни запаси за зимата. В изпълнение на тази своя необходима повинност те засаждат огромни количества семена, като прелитат над полета, храсталаци и огради, където кацат, за да ги пуснат в дупките от коловете и пр. Удивително е колко много млади дървета израстват в полята и пасбищата подир влажна зима и пролет. Тия птици са способни само за няколко години без чужда помощ да презалесят всички оголели земи.“

Забелязал съм, че и катериците често изпускат жълъда и орехи по откритите места, което на свой ред ще обясни появата на дъбове и орехови дървета из пасбищата, тъй като всяко дърво пораства от семе. Когато разглеждам малките, една-две годишни дъбчета из такива места, непременно намирам кухите жълъди, от което са поникнали.