Всичките тия тежки семена могат да се разглеждат като снабдени с друг вид крилца или крачка. Със сигурност няма нищо чудно в това, че черешови дървета от всевъзможни видове са повсеместно разпространени, след като плодовете им са любима храна на най-различни птици. Много видове носят названието птичи череши, прилягащо всъщност и на голяма част от останалите. Яденето на череши е типично птиче занятие, та ако и ние като тях не хвърляхме черешови костилки където сварим, бих казал, че всички права върху разпространението на черешите принадлежат на птиците. Забележете колко изкусно е скрита черешовата костилка, та птицата да е принудена да я пренесе — в самата сърцевина на изкушаваща обвивка, та съществото, което ще погълне тая обвивка, да трябва да поеме в устата или човката си и нея. Когато сте лапвали череша, не може да не сте го усещали — силния, полепващ по езика вкус на земя точно в средата на сочната хапка. Така ведно с черешите поемаме в уста и костилките, големи колкото грахови зърна, навремени и по цяла шепа наведнъж, защото Природата, преследва ли целите си, може да ни накара да сторим едва ли не всичко. Някои диваци и деца, както и птиците, когато бързат, неволно ги поглъщат и тъй най-лесно се отървават от тях. Така, макар да не е снабдила тия семена с растителни крилца, Природата е накарала семейство дроздови да ги взема в човките си и да отлита с тях надалеч; тъй че те са крилати в друг смисъл, при това по-ефикасно от семената на иглолистните, понеже биват носени и срещу вятъра. Вследствие на това череши растат навсякъде. Същото се отнася и за много други семена.
Но да се върна към наблюдението, което предизвика всичките тия подробности. Както вече споменах, смятам, че съм в състояние да хвърля светлина върху следния факт: когато гъста борова гора бъде изсечена, дъбови и друга широколистни гори могат веднага да заемат мястото й. Трябва само да докажа, че стига да са зрели в близост до въпросната борова гора, жълъдите съвсем естествено пускат корени в почвата й — защото твърдя, че ако на десет мили околовръст няма ни един дъб и хора не са пренасяли жълъди в тая посока, то дъбова гора не ще израсне ВЕДНАГА на мястото на изсечената борова гора.
Да приемем, че първоначално е имало само борови гори. Изсичат ги и виждате как само след година-две на тяхно място са израсли дъбове и други широколистни дървета, сред които с мъка различавате по някой бор; обичайният въпрос, който се задава в тия случаи, е как семената са престояли толкова дълго под земята, без да се повредят. Истината обаче е, че те съвсем не са стояли под земята толкова дълго, а ежегодно са бивали засаждани от различни бозайници и птици.
По нашите места, където дъбовете и иглолистните са еднакво разпространени, дори сред най-гъстите иглолистни гори, та и сред привидно непримесените гори от смолист бор, непременно ще откриете, стига да се вгледате, прикрити и задушени от боровете, многобройни млади дъбове, брези и други широколистни дървета, израсли от семена, които са били пренесени в гъсталака от катерици и други животни или пък довеяни от вятъра. Колкото по-гъста е една вечнозелена гора, толкова по-вероятно е да е пълна със семена на широколистни, тъй като преносителите избират най-затънтените места, за да скрият зимнината си. Същото се отнася и до брезовите и другите гори. Такова засяване се провежда ежегодно и ежегодно най-възрастните фиданки загиват; но бъдат ли изсечени боровете, дъбовите филизи, получили вече благоприятни условия за развитие, много бързо се превръщат в големи дървета.
Сянката на една гъста борова гора е по-благоприятна за растежа на дъбове, отколкото за иглолистни от същия вид, макар че бъде ли изсечена гората, последните могат буйно да израснат, стига да се случат здрави семена в земята.
Изсечете ли широколистна гора, често става същото с малките борчета, пръснати из нея, понеже катериците с присъщата им изрядност са отнасяли жълъдите в боровите гори, а не са ги оставяли в рехавата широколистна сянка; при това, ако гората е била стара, то фиданките й ще са неустойчиви или направо ще загинат, да не говорим за почвата, до голяма степен изтощена от съответния дървесен вид.
Ако една иглолистна гора е заобиколена от бели дъбове, може да се очаква, че бели дъбове ще поникнат на мястото на изсечените иглолистни дървета. Ако ли пък е заобиколена от пояс бухлати церове, то по всяка вероятност подир нея ще избуи плътен дъбак.
Нямам време да навлизам в подробности, та ще кажа накратко, че докато вятърът разнася семената на иглолистните дървета из широколистните гори и откритите поля, катериците и другите животни отнасят жълъдите и черупчестите плодове в иглолистните гори и тъй се осъществява обръщаемостта на дървесните видове.
Читать дальше