Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Ония, които не знаят по-бистри извори на истината, които не са издирили по-нависоко нейните източници, разумно остават при Библията и Конституцията, за да черпят благоговейно и смирено оттам; но ония, които я видят да се процежда тук и там в реки и вирове, запасват отново пояса и продължават пътешествието си до самия й първоизвор.

В Америка не се е появил нито един гениален законодател. Такива поначало са малко в световната история. Хиляди са ораторите, политиците, красноречивите люде, но още не е отворил уста за слово човекът, който може да постави най-наболелите въпроси на деня. Обичаме красноречието заради самото него, а не заради истината, която може да разкрие, или заради героизма, който може да внуши. Нашите законодатели още не са научили как се съотнасят по стойност за един народ свободната търговия и свободата, единението и справедливостта. Те са лишени от способности и дарба да разрешавал относително леките въпроси около данъците, финансите, търговията, промишлеността и селското стопанство. Ако бяхме останали само на словесната премъдрост на законодателите от Конгреса, лишена от опората на многогодишния опит и действеното недоволство на народа, Америка не би запазила задълго мястото си сред останалите страни. Макар че може да нямам право да го казвам, Новият завет е бил писан хиляда и осемстотин години; къде е обаче законодателят, притежаващ достатъчно мъдрост и практически способности, за да се възползва от светлината, която той пръска върху законодателната наука?

Държавната власт, била тя и такава, на каквато с готовност бих се подчинил — защото с радост бих следвал ония, които знаят и могат повече от мен, та дори и ония, които нито знаят, нито могат толкова, — си остава безнравствена власт: за да бъде истински справедлива, тя трябва да получи одобрението и съгласието на управляваните. Тя може да има нравствено оправдани права над личността и собствеността ми, само ако аз съм го допуснал. Напредъкът от абсолютна към ограничена монархия, от ограничена монархия към демокрация е напредък към действителното уважение на личността. Мъдростта на китайския философ е била толкова голяма, че е смятал личността дори за основа на империята. Нима демокрация като тая, която познаваме, е възможно най-добрият вариант на държавно управление? Не може ли да се направи крачка напред към признаването и прилагането на човешките права? Една държава никога не ще бъде свободна, докато не признае и не започне да зачита личността като по-висша и независима сила, извор на собствената й сила и власт. Мечтая си за държава, която съумява най-малкото да бъде еднакво справедлива към всички и да се отнася към личността като към ближен; която не би приемала за противодействие, нарушаващо собствения й хармоничен облик, ако няколко души, инак изпълняващи всичките си задължения на добри съседи и ближни, заживеят настрана от нея — без да й се месят, но и без да очакват нищо от нея. Държава, която роди такъв плод и изстрада развитието му до пълна зрелост, би утъпкала пътя към още по-съвършена и славна държава, каквато също тъй съм си представял, но досега никога не съм виждал.

1849

Всеки е свободен да отиде в Катълшоу 50 50 Името на града означава Говедовъдска изложба — Б.пр. , бил той дори и трансценденталист; колкото до мен, хората там ме интересуват много повече от добитъка. Ще ми се отново да видя тия добре познати лица, чиито имена не зная, но които олицетворяват за мен мидълсекския район и са дотолкова сраснали със земята му, колкото изобщо е възможно за бял човек: тия хора не презират работата си, палтата им не са съвсем черни, обувките им не лъщят прекалено и ръцете им никога не са скрити в ръкавици. Наистина, това са малко странни представители на човешкия род, сега привлечени от нашата сбирка 51 51 Есето е обръщение към Мидълсекското селскостопанско общество и е прочетено през септември 1860 г. в Конкорд — Б.пр. , но са всичките добре дошли. Съвсем сигурен съм, че отново ще срещна оня слабоумен и прихватничав, а, общо взето, и слаботелесен човек, който пред бастуна предпочита крив клон — напълно безполезен, ще кажете вие, просто чудноват на вид клон, подходящ за някой кабинет, където ще напомня вкаменела змия. Един овнешки рог би бил точно толкова удобен, а при това е и по-любопитно извит. Ала човекът носи със себе си тая свободорасла частица от своята област, навярно от някоя покрайнина на градчето, за да я представи на конкордските гори, сякаш някога се е заклел да го стори. Така, струва ми се, на места си избират ръководители — заради тяхната изкривеност. Мисля обаче, че от прав клон става най-добрият бастун, както и от справедлив човек — най-добрият ръководител. Защо да избираме някого за обикновена работа, когато той се отличава със странностите си? Не зная обаче дали няма да си помислите, че тия, които са ме поканили да говоря днес пред вас, са допуснали точно такава грешка.