Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Това е цялата одисея на „Моите затвори“ 47 47 Намек за книгата на Силвио Пелико „Моите затвори“ — Б.пр. .

Никога не съм отказвал да плащам пътния данък, понеже да бъда добър ближен е толкова важно за мен, колкото да бъда лош поданик; що се отнася до подкрепата на училищата, аз давам своята лепта, образовайки сънародниците си. Отхвърлям данъкоплатството не заради същността му. Просто искам да се освободя от всякаква обвързаност с държавата, да се отдръпна и ползотворно да стоя настрана. Не ме интересува дали курсът на моя долар ще нарасне дотам, че с него да може да се купи човек или мускет, с който да се застреля човек — доларът е невинен; интересува ме обаче, че това нарастване ще е резултат от моето верноподаничество. Истината е, че по мой си начин съм обявил тихомълком война на държавата, макар че и занапред ще гледам всячески да извличам полза от нея, както обикновено става в подобни случаи.

Ако други от съчувствие към държавата заплатят данъка, изискуем от мен, то те вършат същото, което вече са направили от свое име, или по-скоро поощряват несправедливостта в по-голяма степен, отколкото им налага държавата. Ако заплащат данъка от неоправдана загриженост към облагания с него човек, то е, защото не са си дали ясна сметка, че отиват твърде далеч в смесването на личните чувства с всеобщото благо.

Ето какви са понастоящем разбиранията ми. Но човек не може да ги следва неотклонно, за да не би поведението му да се изроди в упоритост или неоправдано съобразяване с хорското мнение. Нека просто осъзнае, че трябва да върши само това, което произтича от самия него в момента.

Понякога си мисля така: ето на, тия хора са благонамерени, но чисто и просто са невежи; биха постъпвали далеч по-добре, стига да знаеха как — защо тогава да причиняваш на ближните си болката да се отнасят с теб тъй, както не им е присъщо? Сетне отново размислям: та това не е причина да се държа като тях и да карам другите да страдат от далеч по-силна и по-различна болка. И пак понякога си казвам: когато много милиони хора — без разгорещеност, без зложелателство, без какъвто и да било лично отношение към теб — настояват да дадеш само няколко шилинга и поради характера си са лишени от възможността да оттеглят или да променят искането си, както и ти от своя страна си лишен от възможността да се обърнеш към други милиони, защо да се подлагаш на тази смазваща, зверска сила? Не се противиш тъй настойчиво срещу студа и глада, срещу ветровете и вълните; безмълвно се подчиняваш на хиляди подобни неизбежности. Не слагаш глава в огъня. Но тъй като разбирам, че тази сила не е само зверска, но и човешка, и се смятам свързан с тия и с още много милиони човешки същества, а не със зверове и неодушевени предмети, намирам за възможно хората да се обърнат първо — и то неизбежно — към Бога, а сетне и към самите себе си. Ако обаче нарочно сложа глава в огъня, тогава не мога да се обърна ни към огъня, ни към създателя на огъня, а ми остава единствено да виня самия себе си. Да можех да повярвам, че имам някакво основание да бъда удовлетворен от хората такива, каквито са, и да си изградя подобаващо отношение към тях, а не да съобразявам поведението си според собствените си изисквания и очаквания спрямо тях и мен самия, то, да бях добър мюсюлманин и фаталист, бих съумял да изпитам удовлетворение от нещата такива, каквито са, и да си кажа, че такава е волята божия. На всичко отгоре има разлика между противенето на тая и на една чисто зверска, естествената сила, понеже спрямо тая мога да се съпротивлявам донякъде резултатно; не мога обаче да очаквам, че като Орфей ще променя природата на скалите, дърветата и зверовете.

Не желая да влизам в стълкновение с който и да било човек или народ. Нямам намерение да цепя косъма на две, да диря тънки отлики или да се изкарвам по-добър от ближните си. Бих казал дори, че търся оправдание за всяко съобразяване със законите на една страна. Самият аз съм напълно готов да се съобразявам с тях. Разбира се, по тоя въпрос имам защо да се съмнявам в себе си и затова всяка година, когато минава данъчният агент, усещам подтик да преосмисля действията и мненията на федералното и щатското правителство, както и духа на хората, та дано намеря основание да се съглася с тях.