Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Виждал съм как затварят непокорник, но не и как конфискуват имуществото му — макар и с двете да се постига една и съща цел, — тъй като ония, които отстояват най-чистата правда и следователно представляват най-голямата опасност за една корумпирана държава, обикновено не са имали много време да натрупат състояние. За такива люде държавата е, общо взето, безполезна и дори нищожните данъци най-често изглеждат непосилни, особено ако се налага да ги плащат с труда на двете си ръце. Намери ли се човек, който да живее съвсем без пари, държавата би се поколебала да иска от него. Обаче богаташът — нека не прибягвам до оскърбителни сравнения — по правило се е продал на институцията, която го прави богат. С две думи, колкото повече пари, толкова по-малко добродетели, тъй като парите стоят между човека и вещите, за да му ги осигуряват, а и невинаги се печелят по честен път. Парите изместват много въпроси, на които човек иначе би бил длъжен да отговаря, а поставят един-единствен — труден и безсмислен: как да ги изхарчиш. Така човек загубва нравствената опора под нозете си. Радостите на живота намаляват с нарастването на тъй нареченото „благосъстояние“. За да съхрани духовността си, замогналият се човек трябва да се стреми да осъществи ония идеали, които е имал като беден. Христос отговаря на Иродианите съобразно с общественото им положение. „Покажете ми данъчната монета“, казва той. И един изважда грош от джоба си. Ако използвате пари с образа на Кесаря, сиреч АКО СТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ и охотно приемате облагите от Кесаревото управление, то отдавайте му дължимото, когато ви го поиска. „Отдавайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу“ 41 41 Матей, 22:21 — Б.пр. — казва Христос на Иродианите и ги оставя все тъй несведущи кое кому принадлежи, понеже те и не пожелават да узнаят.

Дори когато разговарям с най-свободомислещите сред моите ближни, установявам, че каквото и да говорят за важността и сериозността на въпроса и въпреки значението, което отдават на общественото спокойствие, те, казано накратко, не могат да се лишат от закрилата на съществуващите власти и се боят от последствията, които неподчинението може да има за собствеността и семействата им. Що се отнася до мен, не бих и помислил да се осланям на закрилата на държавата. Отрека ли обаче правото на държавата да събира данъци, тя съвсем скоро ще ми отнеме цялото имущество и тъй ще обрече и мен, и децата ми на безкрайни мъки. Трудно е наистина. При това положение е невъзможно човек да живее честно и в същото време доволно — в смисъл да е материално обезпечен.

Не си заслужава да се трупа имущество — то със сигурност ще се стопи. По-добре е да наемеш земя или просто да се настаниш някъде, да отгледаш малка реколта и бързо да я изядеш. Трябва да живееш в себе си и да се осланяш на своето Аз, да бъдеш винаги нащрек и готов за нови начинания, а не да се занимаваш с най-различни неща едновременно. Човек може да забогатее дори и в Турция, стига да е във всяко отношение добър поданик на турското правителство. Конфуций казва: „Ако една държава се управлява от принципите на разума, то основания за срам са бедността и страданието; ако една страна не се управлява от принципите на разума, то основания за срам са богатството и почестите.“ 42 42 Конфуций, „Беседи и съждения“, кн. VIII, гл. 13 — Б.пр.

Не: докато закрилата на Масачузетс ми е нужна само за някое далечно южно пристанище, където свободата ми би била застрашена, или само за да се замогна с мирен труд в родното си място, спокойно мога да пренебрегна верноподаничеството си към Масачузетс, както и правата му върху собствеността и живота ми. Във всеки случай излиза ми по-евтино да си навличам глоби за неподчинение спрямо държавата, отколкото да й се покорявам. Това би намалило собствената ми стойност.

Преди години държавата ме призова от името на църквата и ми нареди да заплатя определена сума в полза на някакъв свещеник, чиито проповеди баща ми бил посещавал, но самият аз — никога. „Плати — казаха ми — или ще отидеш в затвора.“ Отказах. Но за жалост друг намери за уместно да плати вместо мен 43 43 И в този случай, и при влизането на Торо в затвора през 1846 г., сумите плаща вероятно леля му Мери Торо — Б.пр. . Тъй и не разбрах защо от учителя ще се изискват пари в полза на свещеника, но не и от свещеника — в полза на учителя, още повече, че не бях учител на държавна служба, а се издържах от доброволни вноски. Не разбрах и защо лекторията не представи квитанция за платени данъци, та да принуди държавата — респективно църквата — да оттегли иска си. Тъй или иначе по настояване на градския съвет склоних да направя следното писмено изявление: „С настоящото потвърждавам, че аз, Хенри Торо, не желая да бъда третиран като член на каквато и да било общност, към която сам не съм се причислил.“ Дадох това на конкордския писар и то остана на съхранение при него. Разбрали по тоя начин, че не желая да се отнасят към мен като към член на църковната общност, властите не са предявявали повече подобни искове към мен, макар тогава да отбелязаха, че е техен дълг да съблюдават неотменимите си правила. Стига да знаех названията им, бих се отписал надлежно от всички общества, в които никога не съм се записвал; за съжаление не мога да се добера до пълния им списък.