Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Без колебание заявявам, че тия, които се наричат аболиционисти, би трябвало незабавно да лишат правителството на Масачузетс както от личностната, тъй и от имуществената си поддръжка, а не да изчакват, додето получат пълно мнозинство, и да търпят други да печелят надмощие благодарение на тях. Според мен, ако Бог е на тяхна страна, това е достатъчно и няма нужда да чакат пълно мнозинство. Нещо повече — всеки човек, по-прав от ближния си, сам по себе си съставлява мнозинство.

С американските власти, или по-точно с техния представител — щатските власти, се срещам само веднъж в годината лично, очи в очи, посредством данъчния агент; това е единственият повод, при който човек като мен неизбежно се изправя пред тях и те отчетливо го подканят: „Ха познай кои сме!“ Тогава най-простото, най-уместното и при сегашното положение на нещата най-наложителното поведение е да изразиш собственото си неудовлетворение и неприязън и да ги отречеш. Моят отзивчив съсед, самият данъчен агент, е тъкмо човекът, с когото трябва да се разправям по тоя въпрос — защото в последна сметка разправиите ми не са с книжа, а с хора, — а той доброволно е избрал да бъде държавен служител. Как да осъзнае какво върши, било като представител на държавата, било като човек, щом е длъжен да преценява дали да се отнася към мен, своя съсед, когото уважава, като към съсед и добронамерен човек или пък като към маниак и нарушител на реда, и да се опитва да превъзмогва това противоречие в добросъседската си разположеност, въздържайки се от по-груби и прибързани помисли и слова, присъщи на равните нему по длъжност. За мен е съвсем ясно, че ако тук, в Масачузетс, хиляда, сто, че дори и десет души, които могат да се нарекат ЧЕСТНИ… сиреч ако десет ЧЕСТНИ люде — а защо не и един, — които са ПРЕСТАНАЛИ ДА ДЪРЖАТ РОБИ, се оттеглят на дело от това съучастничество с държавата и по тая причина бъдат пратени в затвора, ще настъпи краят на робството в Америка. Защото не е важно какъв ще бъде мащабът на поставеното начало: добре свършеното дело се увенчава с резултат. Но наместо да действаме, ние предпочитаме да приказваме за тия неща, сякаш такова е призванието ни. Безчет вестници обслужват тъй наречените реформи, ала нито един-единствен човек. Ако уважаваният ми съгражданин, губернаторът на щата 40 40 Самюъл Хор — Б.пр. , отдаващ всичкото си време в заседателната зала на въпроса за човешките права, наместо да бъде заплашван със затворите на Каролина, бъде държан като затворник в Масачузетс — щата, който тъй настойчиво се мъчи да прехвърли на своята посестрима греха на робовладелството, макар че засега би могъл да оправдае конфликта си с нея само с една проява на негостоприемство, — то на следващата зима законодателят не би останал безучастен.

Когато една държава несправедливо праща поданиците си в затвора, мястото на справедливите е също в затвора. Най-подходящото място днес, единственото, което Масачузетс предоставя на разкрепостените и необезверени духове, е затворът. Чрез решетките държавата по собствена воля отделя тия хора от себе си, макар че те вече са се отделили от нея посредством убежденията си. Ето къде ще ги намери избягалият роб, освободеният под клетва за неучастие мексикански военнопленник или индианецът, тръгнал да дири правда за своя народ — в това откъснато от света, но далеч по-свободно и по-достойно място, където държавата праща ония, които са ПРОТИВ, а не С нея; под единствената стряха, където в една робска страна свободният човек може да пребивава с чест. Ако някои смятат, че в затвора ще изгубят влиянието си, че гласовете им няма повече да дразнят слуха на правителството, че между четири стени ще престанат да бъдат същински врагове, то те не знаят, че истината е далеч по-могъща от лъжата и че по-непримирим и по-красноречив борец срещу неправдата е оня, който сам я е изпитал на гърба си. Подайте всецяло гласа си — не просто късчето хартия, а всичкото си влияние. Малцинството е безсилно, докато се води по мнозинството — тогава всъщност не е и никакво малцинство; противодейства ли обаче всячески, става непобедима сила. Изправена пред избора да държи всички честни хора в затвора или да сложи край на войната и робството, държавата не би се колебала. Ако хиляда души не платят тая година данъците си, това не ще бъде насилствено и кръвопролитно деяние, каквото би било, ако ги платят и тъй позволят на държавата да върши насилие и да пролива кръв. В това всъщност се изразява и една мирна революция, ако такава изобщо е възможна. Ако данъчният агент или който и да било държавен служител ме попита — както впрочем веднъж се случи — какво да прави, моят отговор ще бъде: „Искате ли наистина да направите нещо, то напуснете службата си.“ Когато поданикът откаже верността си и служителят напусне службата си, революцията вече е извършена. Да предположим дори, че се пролее кръв. А нима не потича кръв, когато съвестта е наранена? Самата човешка същност и безсмъртие изтичат от тая рана и човек кърви в нескончаема смърт. Тъкмо такава кръв изтича днес.