Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

В качеството си на земемер неведнъж съм разговарял вечер на маса с някои от вас, моите работодатели, след като съм извървял на длъж и шир земите ви и точно съм установил границите им. Нещо повече, възползвайки се от свободата си на земемер и естественик, имах навика да обикалям площите ви много по-често, отколкото е нужно, както мнозина от вас — за свое съжаление, навярно — знаят. И все пак повечето от вас — за мое щастие, — изглежда, не са знаели за това, та когато налитаха на мен в някое затънтено кътче от фермите си, ме питаха, доста учудени, дали не съм се загубил, понеже никога преди не ме били виждали в тая част на града или околностите, докато — ако бях поискал да издам тайната си и кажех истината — с по-голямо основание бих запитал ТЯХ дали не са се загубили, след като никога преди не съм ги срещал по тия места. Често съм показвал на собственика най-прекия път за излизане от гората му.

Затова би могло да се каже, че имам известно основание да говоря днес пред вас и с оглед на това основание, както и на повода, събрал ни тук, не ще моля за извинение, че за няколкото определени ми минути ще предложа на вниманието ви един изцяло научен въпрос.

На тия разговори на маса, за които вече споменах, често са ме питали, както сигурно и вас са питали, дали зная как става тъй, че когато една борова гора бъде изсечена, на нейно място обикновено израства дъбова гора и обратното. Отговарях, отговарям и сега, че зная това, че то не е загадка за мен. Тъй като не ми е известно някой да е дал ясно обяснение на това явление, ще се спра по-подробно на него. Нека сега отново ви върна към вашите гори.

Когато единствено дърво или дори гора израсне там, където никога преди не се е появявал тоя дървесен вид, без колебание ще кажа, макар на някои да им изглежда парадоксално, че е поникнало от семе. От известните начини за разпространение на дърветата — пресаждане, чрез пръчки и тям подобни — при дадените обстоятелства това с единствената възможност. Няма дърво, израсло от нещо друго. Ако някой твърди, че едно дърво може да израсне от нещо друго или пък от нищо, бремето на доказателството е за негова сметка.

Остава само да се изясни, следователно, как семето достига от мястото, където е узряло, до мястото, където покълва. Това става главно чрез посредничеството на вятъра, водата и животните. По-леките семена като тия на боровете и кленовете биват пренасяни от вятъра и водата, докато по-тежките като жълъдите и орехите — от животните.

При всички иглолистни тънка ципа, твърде подобна на крилце на насекомо, обвива семето отвсякъде и нараства независимо от него, докато то се развива в шишарката. Често ципата е съвършено оформена, докато семето остава недоразвито, понеже, тъй да се каже, природата се старае повече да осигури средство за пренасяне на семето, отколкото семе за пренасяне.

С други думи, красива тънка торбичка с дръжчица, та да я подхване вятърът, бива изтъкавана около семенцето и сетне предоставяна на вятъра, та семенцето да бъде пренесено и обхватът на дървесния вид — разширен; а вятърът прави това тъй ефикасно, както Патентната служба изпраща в друг вид торбички семена по пощата. Към вселенското правителство съществува патентна служба, чиито ръководители са далеч по-заинтересовани от разпространението на семената от когото и да било във Вашингтон и начинанията им са несравнимо по-обхватни и системни.

Следователно предположенията, че боровете никнат от нищо, са безпочвени и аз ни най-малко не залитам в особнячество, като твърдя, че те израстват от семена, независимо че ПРИРОДНИЯТ начин за разпространението им съвсем не е проучен. В Европа широко се разпространяват иглолистни видове чрез семена, което се започва и у нас.

Когато изсечете една дъбова гора, на нейно място няма ВЕДНАГА да порасне борова гора, освен ако неотдавна наблизо не е имало борове, от които да дойдат семената. Но ако полагате грижи до една борова гора да не поникват други растения със сигурност ще я разширите, стига почвата да е подходяща.

Що се отнася до тежките семена и черупчестите плодове, които нямат крилца, широко разпространено е схващането, че ако дърветата, на които принадлежат, поникнат там, където никога преди не са били забелязвани представители на съответния вид, то те са израснали от някакви семена или кълнове, самозародили се там по неизвестен път или пък с векове престояли в земята и навярно съживени от топлината на някой пожар. Не вярвам на подобни твърдения и ще изложа някои от начините, по които, съгласно моите наблюдения, покарват и се развиват горите.