Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Бихме пропуснали една от най-привлекателните страни на Карлайловите творби, ако не споменем нищо за техния хумор. Тоя толкова необходим залог за здравомислие, без чиято подкваса всеки труднодостъпен мислител би бил справедливо заподозрян в мистицизъм, фанатизъм или лудост, у Карлайл е в свръхизобилие. Трансценденталната философия най-вече се нуждае от подквасата на хумора, която да я направи по-лека за възприемане. В по-късните и значително по-дълги трудове на Карлайл хуморът постоянно присъства — преминаващ през страници и цели глави, поддържан без всякакво усилие. Самата пунктуация, курсивирането, кавичките, полетата, тиретата, главните букви всичко е в услуга на хумора.

Карлайловият хумор е силен, титаничен, зареден с много повече здрав разум от трезвата философия на мнозина други. Тоя хумор не предполага просто смях и усмивки, твърде сериозен е за това: той разсмива само ония, които не уязвява. За любителите на веселата закачка това е особен вид шегуване — прекалено практически насочено, ако изобщо го разберат. В сравнение с него лицеприятният хумор, който толкова допада на людете, не е нищо повече от невинна салонна палавост, безобиден изблик на жизнерадост или леко плюшено шумолене на контешки лачени обувки. Ала когато из царевичните ви насаждения запристъпя слон, тогава ще сте доволни, ако сте седнали някъде нависоко или пък държите волски камшик. Хуморът на Карлайл е винаги подчинен на някаква сериозна задача, макар често истинското очарование за читателя да не се заключава в разгръщането на съдържателната част и в заключението на една глава, а в непрякото, странично осветляване на всеки детайл. Най-напред той нахвърля контурите с твърд, практичен английски молив, с черно на бял фон набелязва по-придирчиво и от самия Драйъсдъст 19 19 Персонаж на Уолтър Скот — името му е станало нарицателно за човек, занимаващ се с безсмислени и скучни неща — Б.пр. най-съществените особености, мъдро насочвайки ни на кого и на какво да обърнем внимание, та да пестим време, и сетне нанася с четка от камилски косъм, прибягвайки навремени до доста бързи мазки, ярките и наситени цветове на своя всеобемащ хумор. Избистрен, очистен от всяко ефектно присмехулство, за тоя хумор няма нещо под небето, непредставляващо достоен прицел. Той не ме отегчава, както почти неизменно ми се случва при други автори. Рабле например е нетърпим — достатъчна е една глава вместо целия том, който дори да е бил за него развлечение, за нас е смърт. Писател просто хуморист е равнозначно на нещастник — и читателите му са също тъй нещастни.

Хуморът е изключително важно качество не само за целите на критиката, както обикновено се смята, а и в обвързаността си с всяка друга, била тя и божествена дарба. Всеки разговор край огнището, бъде ли подложен на анализ, ще се окаже усладен от хумор. Там върви не просто несекваща, приятна и оживена веселба, кръжаща около домакинството, обяда, семейните крамоли, ала и постоянна задявка със съседите, църквата, държавата, поради която именно, та да я поддържат и подхранват, са нужни огънят и гощавката. Има хора, свързани с най-искрено, дори романтично приятелство, чието общуване е напълно лишено от обичайните любезности, ръкостискания и прочувствени сбогувания, а се заключава в игривия взаимообмен на сърдечен, здрав хумор, от чийто безграничен обхват не убягва нищо, дори и самите те. Оставите ли го, детето се заиграва продължително, целият му живот е вид практически хумор от най-чист вид, често пъти тъй фин и неосезаем, че родителите, чичовците и братовчедите не могат по никакъв начин да се включат в него и са принудени отстрани да притихват във възхита, та дори и благоговение. Колкото по-беззвучен, толкова по-дълбок е тоя хумор. И в Природата дори се забелязват игриви нотки или състояния, често сякаш пробудени от човека.

В последна сметка обаче при тоя писател можем навремени да минем и без хумора — макар несъмнено все тъй да струи в кръвта му, — бъде ли заместен от сериозността. Не бива наблюденията на Карлайл върху Рихтер да бъдат прилагани безкритично по отношение на самия него. С повече придържане към присъщото нему и хуморът му ще ни се види по-сърдечен и ведър. В най-добрия случай хуморът предполага половинчато задоволство. В приятни и ведри часове човешката усмивка напомня тая на земното кълбо и творенията на Природата. Веднъж узрели, плодовете ИЗСЪХВАТ и макар да сме се наслаждавали на свежестта и сочността им, заделяме за зимата не от тях, а от шумолящата есенна реколта. Макар и докато изпитваме въздействието му, нивга да не се отегчаваме от тоя жизнен хумор, все пак, когато след време си го припомняме, често се усещаме някак сепнати и разочаровани, лишени вече от внушението за сигурност, яснота, откритост, та дори и от моментното извисяване над осъзнатата глупост или постъпка. Тъй неизменният успех и бляскавият талант се превръщат в поражение.