Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Не си струва да обиколиш света, за да преброиш котките в Занзибар. Но додето не умееш да вършиш нищо по-добро, прави поне това и може би ще откриеш някоя „Симсова дупка“, през която да проникнеш в себе си. Англия, Франция, Испания, Португалия, Златният бряг, Брегът на робите — всички те граничат с това твое собствено море, но няма я шхуната, която да дръзне да изгуби от поглед сушата, макар несъмнено това да е прекият път за Индия. Искаш ли да проговориш всички езици, да вникнеш в обичаите на всички народи, да стигнеш по-далеч от всички пътешественици, да се приспособиш към всички климати и да накараш Сфинкса да разбие глава в скалата, вслушай се в съвета на древния философ: „Познай себе си!“ 341 341 Вж. бел. 11 към „ТОМАС КАРЛАЙЛ И НЕГОВИТЕ ТРУДОВЕ“ — Б.пр. За това са нужни зоркост и смелост. Само победените и дезертьорите отиват на война — страхливци, които офейкват и се записват във войската. Поеми най-дългия Западен път — тоя, който не свършва на Мисисипи или на Тихия океан, нито отвежда в един изчерпан Китай или Япония, а продължава неотклонно по допирателната на тая сфера: зиме и лете, денем и нощем, додето Слънцето се скрие, Луната се скрие и накрай самата Земя се скрие.

Казват, че Мирабо се заловил с обири по пътищата, „за да разбере каква степен на решимост е нужна, та открито да се противопоставиш на най-святите закони на обществото“. Заявил, че „от войника в боя не се изисква и наполовина толкова смелост, колкото от разбойника“, както и че „честта и вярата никога не са попречвали на едно добре обмислено и твърдо решение“. Това било мъжество — според представите на света, — а всъщност е глупост и дори безумие. Един що-годе здравомислещ човек твърде често се оказва противопоставен на тъй наречените „най-святи закони на обществото“, верен на други, по-святи закони, тъй че постоянно изпитва своята решимост, без да се отклонява от пътя си. Въпросът не е в това да възприемеш някаква необичайна за теб позиция спрямо обществото, а да отстояваш оная позиция, която произтича от верността към законите на собствената ти личност — и която не би се отъждествила с противопоставяне на едно справедливо правителство, стига да го имаше.

Напуснах гората по същата важна причина, по която се заселих там. Навярно съм долавял, че ми предстои да изживея още няколко живота и нямам повече време за тоя. Удивително е как бързо и неусетно привикваме към определен начин на живот и утъпкваме пътя си. Не бях прекарал и седмица в гората, а ето че нозете ми проправиха пътечка от къщата до езерото, и макар оттогава да са изминали пет-шест години, тя още се вижда ясно. Възможно е впрочем и други да са минавали по нея, та затова да не е обрасла. Земната повърхност е мека и запазва следите от човешките нозе; така е и с пътеките, прокарани от ума. Колко ли прашни и развалени от ходене трябва да са тогава главните пътища на света, колко ли са дълбоки коловозите на традициите и условностите! Не пожелах да пътувам в каюта, а предпочетох като обикновен моряк да стоя на палубата на света, откъдето по-добре се вижда луната над планинските върхари. И сега не бих слязъл долу.

Животът в гората във всеки случай ме научи на следното: ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятни за всекидневното трезвомислие. Той ще остави някои неща зад гърба си, ще премине невидими граници; около него и в него ще се установят нови, всеобщи и либерални закони или пък старите ще се изтълкуват в по-широк смисъл и в негова полза и той ще се сподобие с правото да живее в един по-висш порядък. Колкото повече опростява живота си, толкова по-прости ще му се виждат всемирните закони, а самотата за него няма да е самота, бедността няма да е бедност, нито слабостта — слабост. Ако си строил въздушни кули, трудът ти не е отишъл напразно — точно там им е мястото. Остава само да им иззидаш основите.

Нелепо е изискването на Англия и Америка да говориш така, че те да разбират какво си казал. Така не никнат ни хора, ни гъби. Като че това е важно, като че няма кой освен тях да те разбере. Сякаш разбирането в Природата е възможно на една-единствена основа, сякаш не съществуват птици и четириноги, хвъркати и пълзящи твари, а „Дий!“ и „Бррр!“, които Брайт 342 342 Вж. бел. 4 към „Усамотение“ — Б.пр. така добре разбира, са образци на съвършен английски; сякаш сигурност има само в тъпоумието. Повече от всичко се боя да не би моят начин на изразяване да не е достатъчно ЕКСТРАВАГАНТЕН, да не би да не прехвърля тесните граници на всекидневието ми и да не съответства на истината, в която съм се убедил. ЕКСТРАВАГАНТНОСТ ли? Тя зависи единствено от това в какъв обор си вкаран. Бизонът, който според годишните времена търси нови пасбища на различни географски ширини, съвсем не е екстравагантен като кравата, която рита ведрото, додето я доят, прескача оградата на обора и хуква при телето си. Бих искал да говоря някъде, където няма ограничения, като току-що пробуден на току-що пробудили се, защото не ме напуска усещането, че не мога да се разпростра достатъчно, та да поставя началото на едно неподправено изразяване. Кой, завладян от музиката, изпитва боязън да не би да говори екстравагантно? Предвид бъдещето, сиреч възможното, животът ни трябва да протича в размити и неустановени форми, да придобие смътни и неясни очертания, тъй както сенките ни неусетно се изпаряват под слънцето. Мимолетната истинност на словата ни трябва постоянно да подчертава неточността на завършения изказ. Тя лесно се поддава на ПРЕВОД — но се получава само паметник от букви. Думите, изразяващи вярата и просветлението ни, са неопределени, но за възвишените духове те са преизпълнени със смисъл и благоухание.