Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Невъзможно е да придадем на нещата облик, който да превъзхожда истината. Тя единствена е непреходна. Най-често положението, в което се намираме, не отговаря на действителното. Поради несъвършенството на природата си ние измисляме някакво състояние и се поставяме в него, та едновременно се озоваваме в две състояния и става двойно по-трудно да се измъкнем. В моменти на просветление виждаме само фактите, нещата такива, каквито са. Говорете това, което имате да кажете, а не онова, което се очаква от вас. Истината е винаги по-добра от притворството. Преди да го окачат на бесилото, попитали Том Хайд, калайджията, каква е последната му дума. „Предайте на шивачите — рекъл той — да не забравят да завързват възел на конеца, преди да са направили първия бод.“ Волята на другия осъден отдавна е забравена.

Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай. Той не е по-лош от теб. Колкото ти си по-богат, толкова по-беден изглежда той. Придирчивият и в рая ще намери недостатъци. Обичай живота си колкото и да е беден. Приятни, окрилящи, паметни мигове могат да се преживеят дори и в приют за бедни. Залязващото слънце се отразява еднакво ярко в прозорците на сиромашките и на богатските къщи; и снегът пред прага им се топи по едно и също време напролет. Спокойният духом може да живее в доволство, спохождан от радостни мисли, без значение дали обитава дворец или не. Често си мисля, че градските бедняци водят възможно най-независимото съществуване. Навярно са просто достатъчно велики, за да приемат подаяния без свян. Повечето хора смятат, че е под достойнството им да се препитават от милостиня, но обикновено се оказва, че не е под достойнството им да го правят с нечестни средства, което всъщност е унизителното. Бедността трябва да се отглежда като градинско цвете, като босилек. Не гледай все към новото — било дрехи или приятели. Преобърни старите; върни се към тях. Нещата не се променят — променяме се ние. Продай дрехите си, но мислите си запази. Бог ще види, че не желаеш общество. Ако трябваше да прекарам целия си живот като паяк в някой тавански ъгъл, Светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си. Както е казал философът: „Армия от три дивизии можеш да лишиш от генерал и тъй да я доведеш до пълна разруха, но човека, дори най-долния и грубия, не можеш да лишиш от мислите му.“ 345 345 Конфуций, „Беседи и съждения“, кн. IX, гл. 25 — Б.пр. Недей тъй ревностно да се стремиш да те развиват, да се подлагаш на множество влияния, които да си играят с теб — всичко това е разпиляване. Смирението, подобно на мрака, откроява светлините небесни. Сенките на нищета и поквара се сгъстяват около теб, но ето че става чудо: „Светът разгръща се пред твоя взор.“ 346 346 Джоузеф Бланко Уайт, „Към нощта“ — сонет — Б.пр. Често ти се спомня, че дори да получиш богатствата на Крез, твоите цели и средства трябва да си останат същите. Нещо повече, ако възможностите ти са ограничени поради бедност, та не можеш примерно да си купуваш книги и вестници, то за теб остава най-същественото и живителното — остава ти да се занимаваш с това, което дава най-много захар и нишесте. Това е живот, близо до кокала, където е най-вкусен 347 347 По стара английска поговорка — Б.пр. . Избавен си от опасността да се разпилееш в дреболии. Никой досега не е губил за сметка на великодушието си. С излишни пари се купуват само излишни неща. Богатството е непотребно, за да разполагаш с необходимото за душата.

Живея в ниша на оловна стена, в която оловото е примесено с малко сплав за камбани. Често по пладне в миговете на отдих едва доловим tintinnabulum 348 348 Вж. бел. 6 към „Бобовата нива“ Б.пр. докосва слуха ми. Шумят моите съвременници. Съседите ми разказват за важни дами и господа, за знаменитости, с които се запознали на някоя официална вечеря — но всичко това ме вълнува не повече от съдържанието на „Дейли Таймс“. Всички разговори и интереси се отнасят само до облекло и обноски — но гъската си остава гъска, както и да я облечеш. Разправят ми за Калифорния и Тексас, за Англия и двете Индии, за достопочтения мистър X. от Джорджия или Масачузетс, занимават ме с тия краткотрайни, преходни неща, додето ми се прииска като оня мамелюк да прескоча зида. Допада ми да знам точно къде се намирам: не да крача на видно място в тържествено шествие, а да вървя, ако е възможно, редом със Създателя на Вселената; не да живея в тоя неспокоен, тревожен, шумен и дребнав Деветнадесети век, а тихо да се отдам на мислите си, додето той протича край мен. Какво празнуват хората? Те до един участват в някакъв организационен комитет и не минава час да не очакват нечия реч. Бог не е нищо повече от председател на заседание, а Уебстър е неговият говорител. Аз обичам да претеглям, да обмислям, да се стремя към това, което най-силно и основателно ме привлича, а не да вися на рамото на везната и да се опитвам да тежа по-малко; да изхождам не от въображаеми, а от действителни положения; да вървя по единствения път, по който мога и по който никоя сила не е в състояние да ме спре. Не ме удовлетворява да строя свод, ако предварително не съм иззидал здрави основи. Нека не стъпваме по тънък лед. Навсякъде има здрава твърд. Четем, че пътешественик попитал едно момче дали блатото, което трябвало да прекоси, има твърдо дъно. Момчето отвърнало, че има. Но ето че конят затънал до подпръга, та пътешественикът се обърнал към момчето: „Защо ми каза, че блатото има твърдо дъно?“ — „Истина е — рекло момчето, — но още не сте стигнали до него.“ Същото е и с блатата и подвижните пясъци на обществото, но за да го знае, момчето трябва да е поостаряло. Само помисленото, реченото или стореното при известни редки стечения на обстоятелствата е добро. Не съм от тия, които от глупост биха заковали пирон в самата мазилка — после нощи наред не бих мигнал. Дайте ми чук, с който да похлопам и да намеря гредата. На мазилката не разчитайте. Пиронът трябва да се закове така добре, че събудиш ли се посред нощ, да изпиташ удовлетворение от свършената работа и да не се срамуваш да призовеш Музата. Тогава и само тогава Господ ще ти помага. Всеки забит пирон трябва да бъде нова сглобка в машината на Вселената и ти да виждаш в това своя личен дял.