Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

В началото на май дъбове, орехи, кленове и други дървета надзъртваха през боровата гора покрай езерото, огрявайки всичко в ярки багри като същински слънца, особено в облачни дни, когато изглеждаше, че слънчевите лъчи пробиват мъглите и хвърлят светли петна по хълмовете. На трети или четвърти май видях в езерото гмурец, а през първата седмица от месеца чух козодой, калугерици и още много други птици. Дроздовете бях чул доста по-отдавна. Долетя и чичопеят и надзърна през вратата и прозореца, за да провери дали къщата ми наподобява пещера, трептейки с крила, за да се задържи на едно място, стиснал нокти, сякаш вкопчен във въздуха. Не след дълго сернистожълтият прашец от смолистите борове посипа езерото, камъните и гниещите стволове по брега — тъй изобилен, че би изпълнил цяла бъчва. Това са „серните валежи“, за които често се говори. Дори и в драмата „Сакунтала“ на Калидаса се споменават „ручеи, обагрени в жълто от златния прашец на лотоса“. Времето напредваше към лятото, както пътникът навлиза във все по-висока трева.

Така приключи първата година от живота ми в гората: втората не бе по-различна. На шести септември 1847 година окончателно напуснах Уолдън.

Лекарите велемъдро препоръчват на болните смяна на климата и обстановката. Широк е Светът, слава Богу. В Нова Англия не расте конски кестен и рядко се чува песента на присмехулник. Дивата гъска е много по-голям космополит от нас — тя закусва в Канада, обядва в Охайо, а вечер почиства перата си край някое блато далеч на юг. Дори бизонът се съобразява до известна степен с годишните времена — порасне ли тучната йелоустоунска трева, той изоставя колорадските пасбища. А ние си въобразяваме, че ако съборим дървените огради на фермите си и на тяхно място издигнем каменни зидове, животът ни ще е ограден веднъж завинаги, а съдбите ни — решени. Изберат ли те за секретар на градската управа, не можеш, естествено, да прекараш лятото в Огнена земя, обаче всеки миг можеш да се озовеш сред огньовете на ада. Светът е по-широк от представите ни за него.

Би трябвало по-често да поглеждаме през хакборда 337 337 Най-издигнатата задна част на кораб — Б.пр. на нашия кораб като любопитни пътници, а не като глупави моряци да прекараме цялото плаване в разчепкване на кълчища. Противоположната страна на земното кълбо е просто мястото, където живеят същите като нас люде. Пътешествието ни не е нищо повече от движение в кръг, а лекарските предписания са полезни само за кожноболните. Някой заминава за Африка на лов за жирафи, но положително не тоя дивеч трябва да преследва. Докога, за Бога, един човек би ловувал жирафи, стига да можеше? Бекасините и тетревите също предлагат рядък спорт — само че, убеден съм, далеч по-благороден лов е да отстреляш себе си.

Защо Африка, защо Западът? Нима не са душите ни белите петна върху картата? Макар че може да се окажат и черни като новооткрити брегове. Какво всъщност искаме да намерим — изворите на Нил, на Нигер, на Мисисипи или северозападен път около нашия материк? Защо точно тия въпроси да занимават човечеството повече от всичко останало? Нима Франклин е единственият безследно изчезнал, та жена му толкова се е загрижила за издирването му? А знае ли мистър Гринел къде се намира самият той? Бъди по-добре Мънго Парк, Луис и Кларк, Фробишър на собствените си реки и морета, достигни своите най-високи ширини — ако е нужно, натовари цял трюм с месни консерви, за да поддържаш силите си, и струпай празните кутии на камара до небесата в знак, че си успял в начинанието си. Нима консервираното месо служи само за подхранване на месата ти? Не, бъди Колумб за цели нови континенти и светове в самия себе си, откривай нови пътища — но не за търговия, а за мисли. Всеки, човек е владетел на царство, в сравнение с което земната империя на руския цар е като детска играчка, като могилка, щръкнала над леда. И въпреки това има патриоти, които са лишени от всякакво СЕБЕуважение и жертват значимото заради нищожното. Те обичат земята, в която ще почиват останките им, но не и духа, който вдъхва живот на плътта им. Патриотизмът им е просто налудничава идея. Какво представляваше Експедицията до Южните морета 339 339 Експедиция на военния флот на САЩ през 1839–1842 г., която проучила южната част на Тихия океан и антарктическите области — Б.пр. с цялата й показност и всичките й разхищения, ако не косвено доказателство, че в света на морала съществуват морета и континенти, в които отделният човек е провлак или залив, още неопознат и от самия него, ала по-лесно е да плаваш няколко хиляди мили в правителствен кораб с петстотин моряка и юнги през мразове и бури, при опасност от канибали, отколкото да опознаеш собственото море — Атлантическия и Тихия океан на своята личност.