Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Защо вечно да се осланяме на най-притъпените си възприятия и да прехвалваме това като здрав разум? Здравият разум е разумът на спящия, който се проявява в хъркането. Понякога сме склонни да поставяме наравно умния за двама с полуумния, тъй като възприемаме само една четвърт от ума му. Има и такива, които биха намерили кусур и на зората, стига да се събудеха навреме. Чувал съм, че стиховете на Кабир притежавали четири различни значения: илюзорно, духовно, разсъдъчно и произтичащо от езотеричното учение на Ведите, а в нашата част на света е основание за жалби, ако нечии съчинения предполагат повече от едно тълкуване. Додето Англия се опитва да се справи със заболяванията по картофите, защо някой не се опита да се справи с мозъчните заболявания, които са много по-разпространени и опасни?

Не мисля, че съм бил неясен, но бих се гордял, ако в това отношение към страниците ми бъдат предявени изисквания, подобни на тия към уолдънския лед. Потребителите от Юга възразяват срещу синия му цвят, смятайки го за мръсен, докато всъщност това е доказателство за чистотата му; те предпочитат леда от Кеймбридж, който е бял, но пък има дъх на тиня. Чистотата, която допада на хората, напомня мъглите, обвиващи земното кълбо, но не и лазурните простори над тях.

Има и такива, които проглушават ушите ни, че ние, американците и изобщо днешните хора, сме били интелектуални джуджета в сравнение с древните или дори с елизабетинците. И какво от това? Живо куче струва повече от мъртъв лъв. 343 343 Еклисиаст, 9:4 — Б.пр. Да не би човек да трябва да се обеси за това, че принадлежи към пигмейско племе, наместо да се опита да стане най-големият сред пигмеите? Нека всеки си гледа работата и се помъчи да бъде това, за което е роден.

Защо е нужно тъй отчаяно да се стремим към успех — и то в най-отчаяни начинания? Ако човек не е в крак с другарите си, то е, защото навярно чува друг барабанчик. Оставете го да марширува под музиката, която чува, независимо какъв е нейният ритъм и колко отдалече иде. Без значение е дали ще достигне зрелостта си с бързината на ябълково дърво или дъб. Защо да превръща своята пролет в лято? Ако порядъкът, за който сме родени още не се е възцарил на земята, с каква действителност да го заменим? Не бива да търпим корабокрушение в лъжовна действителност. Тогава да вложим ли усилията си в строеж на небесен купол от синьо стъкло, след като не ще престанем да се взираме в истинското, безкрайно небе над него, все едно, че купола го няма?

Живеел в град Куру художник, който се стремял към съвършенството. Хрумнало му един ден да направи жезъл. Понеже съзнавал, че в несъвършената творба времето е съставка, докато в съвършената то отсъства, казал си: „Ще го сторя съвършен във всяко отношение, дори нищо друго да не направя през живота си.“ Веднага поел към гората, за да намери дърво, твърдо решен да не изработва жезъла от неподходящ материал; докато вземал и хвърлял пръчка след пръчка, приятелите му постепенно го напускали, тъй като остарявали над своите творби и умирали, а той си оставал все същият. Изключителността на задачата и решимостта му, възвишената му вяра го дарили — без той да знае — с вечна младост. Ни най-малко не се съобразявал с Времето и Времето стояло настрани, въздишайки, че не може да му надделее. Додето намери подходящо във всяко отношение дърво, град Куру се бил превърнал в развалини и той седнал на една от тях да одяла кората. Преди още да даде нужната форма, династията на Кандахарите отмряла, та с края на пръчката той изписал върху пясъка името на последния й представител, след което продължил работата си. Не бил още огладил и полирал жезъла, когато Калпа вече захождала, а додето сложи дръжката, обсипана със скъпоценни камъни, Брама се будил и заспивал много пъти 344 344 Денят на Брама траел 2 160 000 000 години, след което той заспивал — Б.пр. . Защо обаче разказвам всичко това? Когато художникът завършил работата си, внезапно пред изумените му очи се разкрило най-прекрасното от всички творения на Брама. Изработвайки жезъла, той бил създал цяла система, цял един нов свят от прекрасни, съвършени пропорции, в който старите градове и династии били отстъпили мястото си на други, по-прекрасни и по-величави. Погледнал купчината още пресни стружки в нозете си и разбрал, че за него и творението му изминалото време е било само илюзия и че всъщност е изминало не повече време, отколкото е нужно за една искра от мозъка на Брама да възпламени праханта на смъртния ум. Материалът бил чист, чисто било и изкуството му — как да не бъде съвършен резултатът?