Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

На 29 април ловях риба на реката близо до моста Найн-Ейкър-Корнър, стъпил на жвакащата трева сред корените на върбалака, любимото скривалище на мускусните плъхове, когато изведнъж чух особен трясък, сякаш наблизо момчета играеха с пръчки; вдигнах глава и видях малък, изящен ястреб, подобен на козодой, който ту се рееше нависоко, ту се спускаше стремително надолу, откривайки крилата си, заблестели на слънцето като атлазена панделка или седефената вътрешност на мида. Гледката ми напомни лов на соколи и всичко благородно и поетично, свързано с тоя спорт. Бих нарекъл птицата Мерлин 335 335 Вълшебник от келтската легенда за Крал Артур — Б.пр. , но въпросът не е в името. Никога не бях виждал по-ефирен полет. Ястребът не пърхаше като пеперуда, нито се рееше като по-големите си събратя, а с горда увереност се носеше сред въздушните пространства — ту се издигаше, надавайки странен крясък, ту отново волно и красиво се спускаше, преобръщайки се като хвърчило, сетне в летеж отдъхваше, сякаш никога не се е докосвал до terra firma. Изглеждаше тъй, сякаш бе сам във Вселената и нямаше нужда от никого освен от утринта и въздуха, с които играеше. Не бе самотен — самотна бе земята под него. Къде е майка му, която го е измътила, къде са братята и сестрите му, къде е баща му, властелинът небесен? Обитател на въздуха, ястребът сякаш бе свързан със земята единствено чрез яйцето, измътено някога из скалните пукнатини, а може би родното му гнездо се е намирало на края на облак, било е изплетено от нишки небесна дъга и слънчев заник и поръбено с нежна лятна омара, донесена от земята. Дали и до днес не гнезди на някой островръх облак?

Освен тая гледка денят ми дари и рядък улов от златни, сребърни и бакърени риби, лъщящи като наниз скъпоценни камъни. О, колко пъти през първия пролетен ден съм се добирал до тия ливади, прескачайки от издатинка на издатинка, от върбов корен на върбов корен, а наоколо ми гората и дивата речна долина са се къпели в светлина — тъй чиста и ярка, че би разбудила и мъртвите, ако спяха в гробовете си, както някои предполагат. Няма по-силно потвърждение на безсмъртието. В такава светлина всичко оживява. Де ти, смърте, жилото? Де ти, Аде, победата? 336 336 Първо послание на апостол Павел към коринтяните, 15:55 — Б.пр.

Животът в нашите градове би замрял, ако ги нямаше неусвоените от човека гори и ливади край тях. Ободряващото въздействие на девствената Природа ни е нужно: нужно ни е от време на време да пошляпаме из блатата, където се крият яребиците и водните бикове, да послушаме крясъците на бекасината, да подишаме аромата на шумолящите острици, в които само диви и саможиви птици свиват гнезда и прилепени до земята, се прокрадват норки. Жаждата да проучим и опознаем всичко, съществува у нас; желанието всичко да си остане тайнствено и непознаваемо, сушата и морето да си останат все така девствени, непонятни за нас и неразгадаеми просто защото са неразгадаеми. Невъзможно е да се наситим на Природата. Нужна ни е ободряващата гледка на неизчерпаемата й мощ, нейният титаничен замах: морският бряг, осеян с останки от корабокрушения, гъсталаците с живи и гниещи дървеса, буреносните облаци, триседмичните дъждове, предизвикващи наводнения. Нужна ни е сила, превъзхождаща нашата, нужен ни е живот, процъфтяващ там, където никога не сме стъпвали. С радост гледаме как лешоядът кълве отвратителна за нас мърша и извлича здраве и сила от тая храна. По едно време край пътя за дома ми лежеше мъртъв кон, та понякога — особено в задушни нощи — отдалеч заобикалях мястото, но тъй като съзирах в това доказателство за ненаситния апетит и непоклатимото здраве на Природата, чувствах се удовлетворен. Приятно ми е да се убеждавам, че Природата прелива от живот, щом може да пожертва безчетни живи същества и да им позволи да се самоизтребват; колко само нежни живинки тя преспокойно смила на пихтия — колко попови лъжички, погълнати от чапли, колко костенурки и жаби, премазани по пътищата понякога цели пороища от плът и кръв! Отдавайки дължимото и на случайностите, ние не трябва да придаваме голямо значение на всичко това. Мъдрецът го възприема за вселенска невинност. Отровата всъщност не е отровна и смъртоносни рани няма. Съчувствието е най-лош съветник. То трябва да те подтиква към действие, а не към вайкане.