Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Ето че вече слънчевите лъчи падат под прав ъгъл, топли ветрове раздухват мъглите и дъждовете и топят снежните преспи, а слънцето, разпръсквайки мъглите, се усмихва на изпъстрената в ръждиво и бяло ухаеща на тамян земя, по която пътникът прескача от островче на островче, развеселяван от игривата песен на безчет бълбукащи поточета, в чиито вени напира кръвта на отиващата си зима.

Малко явления в Природата ми доставяха такова удоволствие, както формите, които топящите се снегове, стичайки се в дълбоки браздулици по насипите от двете страни на железопътната линия, ваеха от пясъка и глината — явление, което рядко може да се наблюдава в толкова голям мащаб, макар че покрай изграждането на железопътни линии постоянно се появяват все нови и нови, подходящи за целта валове. Ваятелският материал бе пясък във всевъзможни оттенъци, от най-едър до най-ситен, обикновено примесен с малко глина. Напролет, когато земята се отпусне, та дори и в по-топли зимни дни, пясъкът започва да се свлича по склоновете като лава, понякога засипвайки снега. В безчетни скокливи поточета руква някаква особена смесица, едновременно подвластна на закона за течащите води и на законите на растителния свят. По своя път тя приема формите на сочни листа и лози, образува многобройни налети вейки, които — ако ги погледнеш отгоре — напомнят назъбените, заоблени и прекръстосващи се талуси на някои лишеи, а може да заприличат и на корали, на леопардови лапи и птичи нокти, на мозък, бял дроб, черва или екскременти. Това е истинска ГРОТЕСКОВА растителност, чиито форми и цветове виждаме възпроизведени от бронз, своеобразен архитектурен листак, далеч по-древен като символика от акантовите, бръшляновите, лозовите и всякакви други листа, предопределен навярно при известни обстоятелства да се превърне в загадка за бъдещите геолози. Вдлъбнатините ми се виждаха като сталактити в пещера, осветена от слънцето. Различните оттенъци на пясъка, обемащи всички тонове на желязото — кафяво, сиво, жълтеникаво, червеникаво, — са изключително наситени и приятни за окото. Когато наближи дренажната канавка в подножието на насипа, течащата маса се разлива в плоски СТРУИ, тъй като отделните поточета губят полуцилиндричните си русла, разширяват се и се сливат, все по-воднисти и по-воднисти, додето ПЯСЪКЪТ съвсем се утаи, запазил разнообразните си и красиви оттенъци, както и следите от първоначалните растителни форми; накрая — вече във водата — стеклата се маса се превръща в ПЛИТЧИНА, подобна на тия, които се образуват в речните устия, а растителните форми изчезват във вълнистите очертания на дъното.

Насипът, висок от двадесет до четиридесет фута, понякога по протежение на четвърт миля се покрива от едната, че и от двете страни с такава листна маса — сиреч прорези в пясъка, образувани в един-единствен ден. Забележителното в тоя пясъчен листак е внезапната му поява. Когато от едната страна гледам най-обикновен насип, тъй като слънцето оказва въздействието си постепенно, а от другата — тая разкошна растителност, избуяла само за час, имам особеното усещане, че се намирам в ателието на Художника, който е създал света и мен самия, и го наблюдавам как неуморно сътворява върху насипа все нови и нови рисунки. Сякаш съм се доближил до жизненоважните органи на земята, понеже тия разклонени пясъчни струйки напомнят кръвоносната система на животинския организъм. Така в самия пясък откриваме зачатъците на листните образувания. Нищо чудно тогава, че външен израз на земята са листата, след като образът им е запечатан вътре в нея. Атомите знаят тая закономерност и я носят в себе си. Поклащайки се на дървото, листото вижда в пясъка своя прототип. ВЪТРЕ, независимо дали в globe (земното кълбо) или в animal body (ЖИВОТИНСКОТО ТЯЛО), LEAF (ЛИСТОТО), е влажен, месест lobe (лобус) — дума, особено приложима по отношение на liver (черния дроб), lungs (белите дробове) и leaves of fat (мастните тъкани) — λϵιβω, LABOR, LAPSUS: хлъзгам се или свличам се, lapsing (изпадане); GLOBUS, lobe, globe, също lap (скут), flap (плясък) и още много други думи. ОТВЪН leaf е само сухо тънко листо, като „f“ и „v“ са пресовани и изсушени „b“. Кореновите съгласни в думата lobe са „lb“, като меко учленимото „b“ (изписвано малко като единичен лобус — „b“ и главно като двоен лобус — „B“) бива изтласквано напред от ликвидното „l“. В думата globe, където кореновите съгласни са „glb“, гърленото „g“ добавя към значението мощта на гръкляна. Перата и крилата на птиците са още по-сухи и по-тънки листа. Ето как се осъществява връзката между тромавата ларва в пръстта и пърхащата във въздуха пеперуда. Самият земен глобус непрестанно се трансцендира и транслира, и получава крила по своята орбита. Дори образуването на леда започва с нежни кристални листенца — сякаш замръзват отпечатъците, оставени върху огледалната повърхност, от листата на водните растения. Цялото дърво всъщност е едно-едничко листо, реките пък са жилките на още по-големи листа, чиято тъкан е сушата помежду им, а градовете са яйца на насекоми, снесени върху листата.