Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Също както и водата, погледнат отблизо, уолдънският лед има зелен оттенък, докато отдалеч красиво синее, та човек може веднага да го различи от белия лед на реката или от зеленикавия лед на езерата на четвърт миля околовръст. Има случаи някой голям леден блок да се плъзне от шейната на улицата и тъй да остане цяла седмица, привличайки вниманието на гражданите като същински гигантски изумруд. Забелязал съм, че ако на определено място водата в Уолдън изглежда зелена, сетне същият зрителен ъгъл пречупва леда в синкави отблясъци. Така навремени дупките по брега се изпълват със зеленикава вода, а на следващия ден замръзват в синкав лед. Навярно синият цвят на водата и леда се дължи на светлината и въздуха, поети в тях — колкото са повече, толкова по-наситено е синьото. Ледът е интересен обект за съзерцание. Казвали са ми, че край Прохладното езеро отлично съхранявали лед до пет години. Защо ли водата във ведрото тъй бързо става негодна за пиене, ако пък замръзне, се запазва прясна навеки? Общоприето е схващането, че това е разликата между чувствата и разума.

И тъй, в продължение на шестнадесет дни наблюдавах през прозореца си сто усилно работещи мъже, снабдени с шейни, коне и всякакви земеделски съоръжения — същинска картина от първата страница на някой календар; колчем ги погледнех, все си спомнях баснята за чучулигата и жетварите 320 320 Баснята на Лафонтен „Чучулигата, нейните пиленца и стопанинът на нивата“ — Б.пр. , притчата за сеяна 321 321 Матей, 13:24 и сл. — Б.пр. и други подобни; но вече си отидоха и след тридесетина дни от същия тоя прозорец ще гледам бистрите, морскозелени води на Уолдън, отразяващи облаци и дървета, надигащи пари в пълно уединение, заличили всяка следа от човешки крак. Навярно ще чуя кикотенето на някой гмурец, който намокря и почиства перата си, или ще видя самотен рибар в лодка, подобна на плаващо листо, загледан в своето отражение върху повърхността, доскоро тъпкана от нозете на сто усърдни здравеняци.

В последна сметка излиза, че изнемогващите от жега жители на Чарлстън, Нови Орлеан, Мадрас, Бомбай и Калкута пият вода от моя кладенец 322 322 По времето на Торо ледът бил важна суровина за износ — Б.пр. . Сутрин окъпвах мозъка си в изумителната космогонична философия на Бхагавадгита; от времето на създаването й е изминала цяла вечност, но в сравнение с нея съвременният свят със своята литература изглежда жалък и нищожен; струва ми се, че тая философия се отнася към някакво предишно съществувание на човечеството — тъй далеч е нейното величие от всичките ни схващания. Оставям книгата настрана и тръгвам да налея вода от своя кладенец; о, чудо! — съзирам там слугата на брамина, жреца на Брама, Вишну и Индра, който още седи в своя храм край Ганг и чете Ведите или живее до корените на някое дърво, прехранвайки се с кора хляб и вода. Срещам слугата му, дошъл да налее вода за своя господар, и двамата потапяме ведра в един и същи кладенец. Кристалната вода на Уолдън се смесва със свещената вода на Ганг. Подета от попътни ветрове, тя минава покрай митическа Атлантида и легендарните Хеспериди, следва пътя на Ханон, извива покрай островите Тернате и Тидор, сетне покрай Персийския залив, затопля се от тропическите ветрове на Индийския океан и се устремява към пристанища, които Александър е знаел само по име.

Разкриването на големи пространства при ледодобива обикновено причинява по-ранно размразяване на едно езеро, тъй като раздвижената от вятъра вода дори и в най-студено време подяжда леда наоколо. Но ето че тая година това не се случи, понеже Уолдън бързо замени старата с нова и плътна одежда. Поначало езерото Уолдън започва да се топи по-късно от останалите езера в околността както поради по-голямата си дълбочина, така и поради липсата на подводни течения, които да подмиват и изтъняват леда. Не помня ледената му покривка да се е пропуквала през зимата, та дори и през зимата на 1852 1853 година, която подложи езерата на толкова сурово изпитание. Обикновено това става около първи април, седмица до десет дни по-късно от Флинтовото езеро и Феър Хевън, начиная със северната страна и по-плитките части, които първи са замръзнали. Уолдън по-добре от всяка друга водна площ наоколо отразява действителното настъпване на сезоните, тъй като е неподвластен на временните температурни колебания. Няколко мразовити мартенски дни могат значително да забавят топенето на ледовете по другите езера, докато температурата на Уолдън се повишава почти без всякакви външни влияния. Термометърът, който на 6 март 1847 година потопих в средната част на Уолдън, показваше 32°, сиреч точката на замръзване, а близо до брега — 32,5°; същия ден в средната част на Флинтовото езеро измерих 32,5°, а на дузина рода от брега, в плитката вода под един фут дебел лед — 36°. Тая разлика от три и половина градуса в температурата на дълбоките и плитките части на Флинтовото езеро, както и фактът, че то е преобладаващо плитко, показват защо ледовете му се разтапят значително по-рано от тия на Уолдън. По това време ледът в най-плитката част бе с няколко инча по-тънък, отколкото в средата; докато през зимата ледът по средата бе най-тънък, а водата — най-топла. Всеки, който лятно време е джапал край брега, където водата е едва три-четири инча дълбока, навярно е забелязал, че там тя е далеч по-топла, отколкото малко по-навътре; на дълбоките места пък е по-топла на повърхността, отколкото към дъното. Пролетното слънце оказва своето въздействие върху замръзналите води не само като повишава температурата на земята и въздуха; топлината му прониква през фут и повече дебел лед и в плитките места се отразява от дъното, като по тоя начин нагрява водата и разтапя леда едновременно отдолу и отгоре: постепенно той става неравен, въздушните мехурчета в него се удължават, додето накрай целият стане на шупли и внезапно изчезне в едничък пролетен дъжд. Ледът, както и дървото, притежава определена структура и когато започне да се топи и „шупва“, сиреч заприличва на медена пита, независимо от положението на ледените късове, въздушните килийки винаги се намират под прав ъгъл спрямо водната повърхност. Когато под ледената покривка има подводна скала или дърво, на това място тя е по-тънка и обикновено се разтапя изцяло от отразената слънчева топлина; разказвали са ми, че в Кеймбридж при един опит да получат лед в плитък дървен съд въздействието на отразените от дъното слънчеви лъчи надвишавало това на циркулиращия отдолу и отстрани студен въздух. Ако посред зима топъл дъжд разтопи вкоравената снежна покривка на Уолдън и оголи твърдия тъмен или прозрачен лед по средата, покрай бреговете остава ивица кишав, макар и по-дебел лед, белезникав заради отразената топлина. Също тъй — както вече споменах — мехурчетата във вътрешността на леда играят ролята на лещи и подпомагат разтапянето му.