Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Всеки от нас бе натрупал добре осъхнали мисловни дъски, та се заехме да ги одяламе, като изпробвахме ножовете си, любувайки се на светложълтата борова сърцевина. Придвижвахме се тъй тихо и почтително, теглехме мрежите тъй дружно и внимателно, че ни най-малко не плашехме рибите на своите мисли: те не се бояха от двамината рибари на брега, плаваха величествено, подобни на облаците, които се носят по здрачното небе, подобни на перлените стада, които навремени се събират и разпръскват из езерото. Ето как се трудехме, преосмисляйки митологията, добавяйки или отнемайки по някой щрих от едно или друго предание, издигайки въздушни замъци, за които на земята нямаше подходящи основи. Каква Наблюдателност! Какви Надежди! Всеки разговор с него бе като приказка от новоанглийска „Хиляда и една нощ“. О, какви само беседи водехме ние тримата — отшелникът, философът и старият заселник, за когото вече говорих; чудно как малката ми къща побра и издържа всичко това. Боя се да призная с колко фунта на квадратен инч налягането вътре надвишаваше атмосферното; къщицата се пукаше по шевовете, та после трябваше да ги запълвам с много безмълвие — поне имах предостатъчно от тоя вид кълчища.

Имаше още един човек 305 305 Емерсън — Б.пр. , с когото преживявахме паметни мигове на единомислие в неговия дом в града и който също от време на време наминаваше при мен; с това общуването ми с хора се изчерпваше.

И тогава в гората, както и навсякъде другаде, понякога очаквах оня Посетител, който никога не идва. Вишну Пурана ни учи: „Стопанинът на дома трябва вечер да чака на двора толкова време, колкото е нужно да се издои крава, че и по-дълго, ако му се нрави, та да посрещне някой гост.“ Често следвах тая повеля на гостоприемство и чаках колкото да бъде издоено цяло стадо крави, но така и не зърнах човека, идещ от града 306 306 Из „Децата в гората“, староанглийска балада — Б.пр. .

Когато здрав лед сковеше езерата, те предоставяха не само нови и по-кратки пътища до много места, но и нови гледки към околния пейзаж. Прекосявах Флинтовото езеро, когато бе цялото в сняг, и макар често да бях минавал оттук с лодка или на кънки, сега то ми се виждаше тъй широко и необикновено, че ми напомняше Бафиновия залив. Линкълнските хълмове се извисяваха над някаква снежна равнина, на която не помнех да съм стъпвал преди; въдичарите, които бавно се придвижваха по леда на неопределено разстояние от мен със своите кучета-вълчаци, ми изглеждаха като ловци на тюлени или ескимоси, а в мъгливо време се мержелееха като някакви приказни същества — нито великани, нито джуджета. Тъй една вечер отидох до Линкълн, за да изнеса лекция, без зърна път или къща помежду моята колиба и лекционната зала. На Гъшето езеро, което бе в същата посока, живееше колония мускусни плъхове — къщурките им се издигаха високо над леда, но ни един от тях не се мярна, когато минах оттам. Уолдън, чиято ледена покривка както при другите езера обикновено не задържаше сняг или само тук-таме по някоя плитка купчинка, понякога се скриваше под два фута дълбоки преспи и се превръщаше в двор, из който можех да се разхождам на воля, докато жителите на града бяха закрепостени в своите улици. Тук, далеч от градските улици, сред тишина, накърнявана съвсем нарядко от приглушени звънчета на шейни, се пързалях и карах кънки като на огромно, добре утъпкано еленово пасбище, заобиколено от дъбови гори и величествени борове, които стърчаха настръхнали, огъвайки се под снега и ледените шушулки.

Сред звуците, които чувах през зимните нощи, а често и през зимните дни, преобладаваше печалният, но мелодичен плач на далечна кукумявка — такъв звук би издала замръзналата земя, ако прокараш по нея като по струни подходящо перо; това бе същинският lingua vernacula 307 307 Lingua vernacula (лат.) — коренен език — Б.пр. на Уолдънската гора, който с времето добре опознах, макар нито веднъж да не видях птицата, додето го мълви. Почти нямаше случай да отворя вратата през зимните вечери и да не чуя нейното напевно „Хуу хуу хуу, хуурър хуу“, първите три срички от което ми звучаха като „Хау дер ду“ 308 308 Има се предвид английското „How do you do?“ — Б.пр. , а навремени само „хуу хуу“. Веднъж в началото на зимата, още преди да замръзне езерото, към девет часа вечерта ме стресна силен гъши крясък, а като приближих до вратата, чух ниско над къщата плясък на криле, напомнящ горска буря. Явно подплашени от светлината на лампата ми, гъските прелетяха над езерото по посока към Феър Хевън, за да търсят по-подходящо място за кацане, а водачът им не преставаше да ги зове. Внезапно някъде съвсем наблизо се обади една ушата сова и взе да сподиря всеки гъши крясък с такъв пронизителен писък, какъвто още не бях чувал от никой горски обитател, сякаш си бе наумила да посрами и разобличи нежеланите гости от Хъдсъновия залив, като им покаже, че домакинята тук е тя и със своето „буу-хуу“ може да ги надкрещи и прогони от конкордския хоризонт. „Как си позволявате да вдигате тревога в крепостта 309 309 Вж. бел. 7 към „ХОДЕНЕТО“ — Б.пр. през часовете на нощта, които ми принадлежат? Да не сте си въобразили, че могат да ме изненадат заспала и че моите дробове и гърло са по-лоши от вашите? Буу-хуу, буу-хуу, буу-хуу!“ Това бе най-вълнуващият дисонанс, който някога съм чувал. И все пак: ако човек притежава тънък слух, би доловял в него и известна хармония, още нечувана из тия равнини.