Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Бях четиригодишен, когато се преместихме от Бостън в Конкорд, родния ми град, и добре си спомням как прекосихме същите тия гори и същата тая сегашна моя нива и спряхме при езерото. Това е една от най-ранните, запечатали се в съзнанието ми картини. И ето че тая вечер флейтата ми 216 216 Флейтата била любимият музикален инструмент на Торо. Собствената му флейта се пази в Конкорд — Б.пр. разбужда ехото над същите тия води. Боровете наоколо си останаха по-стари от мен, ако пък някои са паднали и с трески от тях съм палил огън за вечерята си, то на мястото им са пораснали млади дръвчета, които подготвят нова гледка за други детски очи. От едновремешния корен е покарал на ливадата почти същият жълт кантарион; пък и самият аз с нещо съм допринесъл за красотата на тоя приказен край на детските ми мечти, като част от проявленията на присъствието ми тук личат по бобовите стъбълца, царевичните стръкове и листата на картофите.

Засях около два и половина акра от склона; бяха изминали едва петнадесетина години, откак изсякоха дърветата тук — самият аз си набавих десетина кубика от тях, — та изобщо не хвърлях тор, но през лятото, като копаех с мотиката, намерих немалко върхове на стрели 217 217 Цял живот Торо изпитвал силен интерес към индианците и колекционирал всякакви предмети и произведения на индианското изкуство. Колекцията му днес се намира в музея „Пийбоди“ в Харвардския университет — Б.пр. , които ми откриха, че някога, преди да дойдат белите, за да разчистват земята, по тия места е живял изчезнал вече народ, който е отглеждал царевица и боб, та до известна степен е изтощил почвата за тия култури.

Още преди някой мармот или катерица да притича по пътя, преди слънцето да се издигне над гъстия дъбак, додето всичко е окъпано в роса — въпреки препоръките на фермерите ви съветвам да вършите по възможност цялата си работа, преди да се е вдигнала росата, — се залавях да скубя упоритите плевели от бобовите лехи и да ги торя с пепел. Рано сутрин — подобно на майстор грънчар, който подготвя глината си — тъпчех бос из росната ронлива пръст, но с напредването на деня слънцето изкарваше пришки по нозете ми. Слънцето ме огряваше, додето прекопавах боба и бавно пристъпях напред-назад по жълтеникавата песъчлива почва помежду дългите петнадесет рода лехи; те опираха с единия си край в гъстия дъбак, в чиято сянка можех да си почивам, а с другия — в къпиновите храсти, чиито зелени плодчета насищаха баграта си в промеждутъка от един мой обход. Да вадя плевелите, да насипвам силна пръст край бобовите стъбълца, да се грижа за посевите си, давайки възможност на жълтеникавата почва да изразява летните си мисли в бобови листа и цветове наместо в пелин, троскот или диво просо, подтиквайки земята да казва „боб“ наместо „трева“ — ето в какво се състоеше всекидневната ми работа. Понеже не разбирах особено от коне, добитък, наемници и по-съвършени земеделски съоръжения, работех бавно и тъй между мен и моите бобови насаждения се установи по-голяма от обичайната близост.

Дори и да е на границата с робията, ръчният труд навярно никога не може да се сравни със злокачествената леност. Той носи в себе си трайна и непреходна нравственост, а учения довежда до класически резултат. За пътниците, поели някъде на запад през Линкълн и Уейланд, трябва да съм изглеждал като същински agricola laboriosus 218 218 Agricola laboriosus (лат.) — трудолюбив земеделец — Б.пр. и как не: те, седнали удобно в двуколките, опрели лакти на коленете, отпуснали поводите като гирлянди, а пък аз — домошар, свързан с пръстта трудолюбив земеделец. Но скоро моята малка ферма е изчезвала от погледите и мислите им. Това бе единствената обработваема земя от двете страни на пътя, та затова се радваше на особено внимание и навремени работниците по полето чуваха за нея повече, отколкото се полагаше: „Че сее ли се толкоз късно боб! Че и грах!“ Никой опитен земеделец не можеше да се начуди, че додето вече всички прекопават, аз все още сея. „И фуражна царевица, моля ви се!“ „Ама той тука ли живее?“ — пита черната капела сивия балтон и груболикият фермер пришпорва услужливата си кранта, за да разбере как се оправям; след като не вижда никакъв тор по браздите, ми препоръчва да посипя поне малко стърготини, отпадъци, а може и пепел или гипс. Но това беше два и половина акра земя, пък аз разполагах само с мотика наместо с рало и с две ръце, които да я държат — ненавиждам ралата, теглени от коне, — а дървесни стърготини нямаше откъде наблизо да си набавя. Трополейки тъдява с двуколките си, някои пътници гръмогласно сравняваха нивата ми с други, покрай които били минавали, та по тоя начин узнавах действителното си място в земеделския свят: моята нива не се споменаваше в отчетите на мистър Колман. Кой впрочем ще седне да се занимава с качествата на посеви, родили се в необработвани досега от човешка ръка поля? Английската трева 219 219 Така в Нова Англия наричали тревата за паша, тъй като семената се внасяли от Европа — Б.пр. я претеглят внимателно, изчисляват съдържанието на вода, силикати и поташ в нея, но няма кой да окоси сочните и разнообразни треви по долчинки, пасбища, мочури, край горските езера. Моята нива бе, тъй да се каже, свързващо звено между дивите морави и обработваемите площи; също както има цивилизовани, полуцивилизовани и дивашки страни, тъй и моята нива бе — само че не в лошия смисъл — полуцивилизована. Бобът, който отглеждах, жизнерадостно си възвръщаше дивата първоприрода, а мотиката му свиреше Ranz des Vaches 220 220 Ranz des Vaches (фр.) — швейцарска пастирска песен — Б.пр. .