Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Ето и какво още научих. Казах си, че в бъдеще няма да отглеждам боб и царевица, които изискват толкова много грижи, а ще сея само семена на искреност, истина, простота, вяра, невинност ако все още ги има, — и тъкмо ще видя дали и с по-малко труд и торене няма да виреят на тая почва, та да ме препитават, след като тя със сигурност не е изтощавана от такива посеви. За Бога, точно така си казах, но ето че минаха едно, две, три лета и съм длъжен да призная, читателю, че семената, които посях — ако наистина това бяха семената на посочените добродетели, — бяха наядени от червеи или пък по друга някаква причина загубиха жизнеспособността си, но тъй или иначе не покараха.

Обикновено хората са смели, ако и бащите им са били смели — в противен случай са плахи. Днешните поколения сеят боб и царевица всяко лято — точно както преди векове са го правели индианците, а сетне по техен пример и първите заселници — сякаш че това е съдба. Преди няколко дни видях един старец, който поне за седемдесети път през живота си 225 225 Псалми, 90:10 — Б.пр. копаеше с мотика земята, но не и за да легне в нея! Защо новоангличанинът не се заеме с нови дела и вместо да посвещава толкова внимание на пшеницата, царевицата, сеното и овошките, не отглежда други култури? Защо се вълнуваме толкоз от зърното за посев, а не от създаването на едно ново поколение хора? Би трябвало да се чувстваме силни и доволни, ако срещнем човек, у когото веднага личи, че качествата, които изредих и които всички ценим повече от всякакви добиви, но които все се разпиляват и разхвърчават из въздуха, са пуснали корен и дали плод. Висши и неизразими с думи добродетели като справедливост и неподправеност достигат до нас от чужбина. Трябва да се нареди на посланиците да изпращат у дома такова семе, а Конгресът да подпомогне разпространяването му из цялата страна. Щом става дума за искреност, няма какво да се притесняваме и формализираме. Поне малко нравственост и добросърдечие да имаше между нас и ние не бихме лъгали, обиждали, отблъсквали ближните с низостта си. Не бихме се и срещали тъй набързо. Има хора, с които изобщо не се виждам, понеже — заети със своя боб — те сякаш нямат никакво време. Не бихме се натъквали също така на тоя вечно отруден човек, който отдъхва, подпрян на мотиката или лопатата, враснал като гъба в пръстта, а на друг, леко стъпил на земята, сякаш кацнала лястовичка:

Нека ни се струва, че общуваме с ангел. Хлябът невинаги ни насища, но неизменно ни се отразява добре — раздвижва ставите ни и ни изпълва със здраве и сили, прави ни чувствителни към добротата у човека и Природата, открити за всяка светла и живителна радост.

Древната поезия и митологията свидетелстват, че някога земеделският труд е бил свещено изкуство; а днес ние непочтително и безогледно го претупваме, тъй като единствените ни цели са големите ферми и големите добиви. Нямаме земеделски празници, шествия, ритуали; не правят изключение говедарските събори и тъй нареченият Ден на благодарността, когато фермерите уж дават израз на своето благоговение пред святото призвание или най-малкото си припомнят свещения му произход: всъщност блазнят ги само наградите и пиршествата. Не на Церера и на покровителя на земеделците Юпитер, а на свирепия Плут 227 227 Богът на богатството, а не Плутон, богът на подземното царство — Б.пр. принасят те жертви. От алчност и егоизъм, от недостойния навик, който никому не е чужд, да смятаме земята за своя собственост или пък средство за придобиване на собственост, ние сме накърнили Природата, принизили сме заедно със себе си и земеделието, та в последна сметка няма по-жалък живот от тоя на фермера. Той познава Природата, но — като крадец. Катон казва, че селскостопанските добиви са благочестиви и праведни (maximeque pius quaestus) 228 228 Катон, „De Agri Cultura“, Въведение, дял 4 — Б.пр. , а Варон отбелязва, че древните римляни наричали земята Майка, Церера и смятали, че тия, които я обработват, водят благочестив и ползотворен живот и единствени са останали от племето на цар Сатурн 229 229 Варон, „Rerum Rusticarum“, III, 1 — Б.пр. .

Склонни сме да забравяме, че слънцето не прави разлика между обработваемите земи, прериите и горите. 230 230 По Матей, 5:45 — Б.пр. Те еднакво отразяват и поглъщат лъчите му, като обработваемите земи съставляват само малка част от великолепната картина, която то наблюдава по всекидневния си път. В неговите очи цялата земя е обработена като градина. Затова и ние трябва да приемаме благодатта на светлината и топлината му със съответното доверие и великодушие. Какво от това, че засявам бобови семена и наесен прибирам реколтата? Тая голяма нива, която толкова време обработвам, не гледа на мен като на благодетел — погледът й е отправен далеч над мен, към по-привичната ней благодат, която я напоява и раззеленява. Не мога да прибера цялата бобова реколта. Да не би пък излишъкът да е предназначен за мармотите? Житният клас (на латински spica, остаряло speca, от spe, което означава „надежда“) не е надежда само за земеделеца; зърното (granum, от gerendo — „родитба“) не е всичко, което той ражда. Как можем тогава да говорим за провалена реколта? Мога ли да не се радвам на избуялите плевели, щом с техните семена се хранят птиците? Истинският земеделец не познава грижата, тъй както катериците не се тревожат ще роди ли гората през тая година кестени или не, и приключва работата си със захода на слънцето, уповавайки се напълно на плодородието на нивите си, мислено принесъл в жертва не само първите, но и последните им плодове.