Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

От продължителното общуване, което имах с боба, бях понатрупал своеобразен опит, състоящ се освен от засяване, прекопаване, прибиране на реколтата, вършитба, продажба — най-трудното от всичко — и от ядене: защото си похапвах от боба. Бях решил да го опозная от всички страни. Додето бобовите стръкчета растяха, прекопавах лехите от пет часа сутринта до обед, а останалата част от деня обикновено посвещавах на нещо друго. Помислете например за непосредното общуване на човека с различните видове плевели — в разказа ми ще се явят някои повторения, понеже немалко бяха повторенията и в земеделския ми труд: човекът грубо се намесва в уязвимия растителен свят, въвежда в него несправедливо деление с мотиката си, изкоренява цели редици от един вид, за да засажда усърдно друг. Ето пелин, щир, троскот, киселец — дайте да им надделеем, да ги накълцаме, да ги обърнем с корените към слънцето, да не оставим и стръкче дори, че само за две дни ще избуи зелено като лук. Предълга война — но не с жеравите, а с плевелите, тия троянци, на чиято страна са слънцето, дъждът и росата. Всеки ден бобовите стръкове ме посрещаха като освободител; въоръжен с мотика, повалях цели редици от враговете им и пълнех ями с мъртвите на плевелите. Много юначни шлемоносни хекторовци, стърчащи цял фут над легионите свои побратими, паднаха покосени от меча ми и се овъргаляха в прахта.

Същите тия летни дни, които някои мои съвременници посветиха в Бостън и Рим на изкуството, други — в Индия на съзерцание, трети — в Лондон и Ню Йорк на търговията, аз — заедно с всички новоанглийски фермери — посветих на земеделието. Не че толкова ми се ядеше боб — по природа съм питагореец 222 222 Според преданието Питагор бил противник на яденето на боб, защото смятал, че бобът се състои от същото вещество, от което е съставен човекът — Б.пр. , що се отнася до боба, независимо как е приготвен — ето защо го заменях за ориз; работех на нивата, само за да поддържам ритмичната стъпка на перото си в това изложение, с което да подпомогна някой бъдещ автор на иносказания. Това бе едно рядко удоволствие, което — продължавано прекалено много — можеше да се превърне във времеразточителство. Макар да не хвърлях тор и да не прекопавах всички бобови насаждения наведнъж, справях се изключително добре и бях богато възнаграден, понеже, както казва Ивлин, „няма компост или какъвто и да било тор, която да може да се сравнява с постоянното разрохкване и преобръщане на пръстта с лопатата“. На друго място той добавя, че „земята, особено силната, притежава някакъв магнетизъм, посредством който привлича оная сол, мощ или добродетел — все едно как ще я наречем, — която й вдъхва живот и е причината тъй много да се трудим и суетим над нея, та самите ние да укрепнем, а всякакъв тор и други разни жалки вмешателства не са нищо повече от спомагателни средства.“ 223 223 Джон Ивлин, „Terra: философско разсъждение върху земята“ — Б.пр. При това моята нива бе от слабите, изтощените, отдъхващите, от тия, които според предположенията на сър Кенълм Дигби черпят от въздуха „жизнена енергия“. Тъй или иначе прибрах дванадесет бушела боб.

Но за да бъда по-точен, тъй като чух оплаквания, че мистър Колман докладвал предимно скъпоструващите начинания на любителите фермери, ето разходите ми:

Ето и приходите ми (patrem familias vendacem, non emacem esse oportet 224 224 „Patrem familias vendacem, non emacem esse oportet“ (лат.) — „Главата на семейството трябва да продава, а не да купува.“ — Катон, „De Agri Cultura“, гл. 2 Б.пр. ) от:

Така, както вече отбелязах, остана ми чиста печалба от 8 долара и 71 1/2 цента.

А ето и моят опит при отглеждането на боба. Засявайте обикновените бели бобови зърна около първи юни в лехи, дълги три фута, отстоящи на осемнадесет инча една от друга, като внимавате зърната да са гладки, заоблени и здрави. Прегледайте за червеи и ако има наядени зърна, засейте нови. Сетне проверете дали няма мармоти — особено ако мястото е открито, — защото ще изгризат всичките кълнове още щом набодат; след време, когато младите стъбълца поизраснат, проверете още веднъж, защото иначе мармотите ще ги забележат, ще приседнат край тях на два крака като катерици и ще ги изхрупат заедно с пъпките и младите шушулки. Но най-важното е да приберете реколтата колкото се може по-рано, за да избегнете сланите и да имате добър и годен за продан добив — по тоя начин ще предотвратите големи загуби.