Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Читателят навярно е забелязал, че разглеждам въпроса по-скоро икономически, отколкото от гледна точка на хранителния режим, и не би се подложил на препоръчваното от мен въздържание, ако килерът му не е препълнен.

Отначало месех хляба си от чисто царевично брашно и сол на плоски питки, които печах на жар пред къщи, върху края на някоя летва или цепеница, останала от строежа, но питките се опушваха и добиваха дъх на бор. Опитах и с пшеничено брашно, додето накрая най-подходяща за печене и най-вкусна се оказа сместа от ръжено и царевично брашно. Истинско удоволствие беше в студени дни да опечеш едно след друго няколко самунчета, обръщайки ги тъй грижливо, както египтяните — изкуствено мътените яйца. Същински плодове на нивята, те узряваха в ръцете ми и разнасяха ухание, за мен равностойно на уханието на другите благородни плодове, та гледах да го задържа възможно най-дълго, като завивах питките в кърпи. Заех се да изуча по достъпните ми източници древното и основополагащо изкуство на хлебарството, като се започне още от първобитни времена и откриването на тестото без мая, когато за първи път след трудносмилаемите ядки и месото човек се домогва до по-лека и блага храна, мине се през случайното бухване на тестото, което се предполага, че е навело хората на мисълта да използват мая, а сетне и други ферментационни способи, и се стигне до „хубавия, вкусен и полезен хляб“ — насъщния. Малта, която някои смятат за душа на хляба, за spiritus, изпълващ порестата му сърцевина, и благоговейно пазят като вечния огън — навярно в трюма на „Мейфлауър“ 141 141 Името на кораба, с който през зимата на 1620 г. първите заселници пуритани тръгнали за Америка — Б.пр. е имало и някоя драгоценна бутилка с мая, та оттогава насетне бухлати тестени талази се надигат и стелят по цяла Америка, — аз най-редовно и старателно си я набавях от селото, додето накрая една сутрин забравих правилата и я залях с вряла вода. Благодарение на тая грешка установих, че дори и маята не е задължителна — стигнах до открития не по синтетичен, а по аналитичен път, — и с готовност я пренебрегнах, макар много домакини да ме убеждаваха, че няма истински полезен хляб без мая, а старците да ми предсказваха бърз упадък на жизнените сили. Аз не намирам маята за неотменна съставка — ето че изкарах цяла година без нея, а още пребивавам в света на живите; при това се избавих от досадната необходимост да разнасям в джоба си бутилка, която може всеки миг да се разлее и да ми създаде неудобство. Много по-просто и по-достойно е да се откажеш от маята. Човекът е животно, което по-лесно от всяко друго се приспособява към всички климатични условия и обстоятелства. Не слагах в хляба си сода, нито пък други някакви киселини или основи. Може да се каже, че съм се придържал към рецептата на Марк Порций Катон, записана два века преди Христа: „Panem depsticium sic facito. Manus mortariumque bene lavato. Farinam in mortarium indito, aquae paulatim addito, subigitoque pulchre. Ubi bene subegeris, defingito, coquitoque sub testu.“ 142 142 Катон, „De Agri Cultura“, гл. 74 — Б.пр. Която според мен гласи: „Тъй замеси хляба: измий добре ръцете си и нощвите. Изсипи брашното в нощвите, постепенно добавяй вода и прилежно меси. Омесиш ли добре тестото, придай му форма и го опечи под похлупак“, сиреч в тенджера. Нито дума за мая. Но аз невинаги използвах тая опора на живота. Веднъж заради празния си джоб, повече от месец не видях и залък.

Всеки жител на Нова Англия може с лекота да добива хляба си в тая благодатна за ръжта и царевицата земя, наместо да е зависим от далечни и променливи пазари. Но ние дотолкова сме се отдалечили от простотата и независимостта, че прясно, пръхкаво брашно рядко се намира в магазините на Конкорд, а грухана царевица едва ли изобщо някой употребява. Повечето фермери дават произведеното от тях зърно на добитъка и свинете, а за себе си купуват пшеничено брашно, което хем не е толкова полезно, хем е по-скъпо. Установих, че лесно мога да добивам необходимите ми няколко бушела ръж и царевица, тъй като и двете култури виреят и в най-бедна почва, както и да смилам зърното на ръка и тъй да поминувам без ориз и свинско. Колкото до нуждата от подсладител, опитът ме научи да правя чудесна меласа от тиква или цвекло; а за да се сдобивам още по-лесно с нея, трябваше да посадя няколко клена и додето ги чакам да пораснат, да употребявам и други заместители освен вече посочените. Както са пели прадедите:

„Варим ний от всичко напитък преблаг: от тиква, талаш орехов, пащърнак.“ 143 143 Из анонимната поема „Новоанглийски огорчения“ — Б.пр.