Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

От земемерство, дърводелство и друга надничарска работа в града — занаятите ми са колкото пръстите на ръцете — междувременно изкарах тринадесет долара и тридесет и четири цента. Ето и сметката за храната ми през осемте месеца от четвърти юли до първи март, когато са правени тия изчисления — макар че живях край езерото повече от две години; тук не включвам картофите и незначителното количество сладка царевица и грах, които сам бях отгледал, както и стойността на наличните в оня момент хранителни запаси:

Да, действително изядох осем долара и седемдесет и четири цента: не бих оповестявал тъй безсрамно вината си, ако не бях уверен, че повечето ми читатели са също толкова виновни и делата им не биха изглеждали по-добре върху белия лист. През втората година от време на време си ловях риба за обяд, а веднъж дори успях да убия един мармот, който опустошаваше бобовете ми насаждения — предизвиках преселението на душата му, както биха казали татарите, — и го изядох най-вече от любопитство: макар да ми допадна на вкус, като изключим дъха на мускус, видя ми се неподходящ за постоянна консумация, та дори и в месарниците да се продава очистено и нарязано мармотово месо.

Разходите ми за облекло и други някои случайни покупки през упоменатия период възлизаха на:

Тъй че всичките ми разходи, като изключим тия за прането и кърпенето, за които още не съм получил сметките — а в нашия край човек комай няма и за какво друго да харчи, — се изчерпват със следния списък:

А сега се обръщам към ония читатели, на които се налага да си изкарват сами прехраната. Ето как покривах разходите си:

Като се приспадне тая сума от общата сума на разходите, остават 25 долара и 21 3/4 цента — горе-долу толкова, с колкото започнах своя опит, само че сега покрай свободното време, независимостта и здравето бях си подсигурил и удобна къща, в която можех необезпокояван да живея колкото си искам.

Тия статистически данни може да изглеждат случайни и следователно безсмислени, но, доколкото са приведени изчерпателно, притежават известна значимост. Не е имало нещо, което да не съм вписал в сметките си. От изнесените по-горе данни става ясно, че само храната ми е струвала около двадесет и седем ценза на седмица. И през следващите почти две години тя се състоеше от ръжен и царевичен хляб без мая, картофи, ориз, съвсем малко осолено свинско, меласа и сол, а единственото ми питие бе водата. Като поклонник на индийската философия би трябвало да се храня предимно с ориз. Предугаждайки възраженията на някои свадливи люде, ще отвърна, че и да съм вечерял от време на време по гости — както впрочем е било винаги и се надявам и занапред да ми се предоставят такива възможности, това най-често е било в ущърб на домашния ми порядък. Но тъй като при мен вечерите навън, както вече изтъкнах, са постоянно явление, те с нищо не могат да нарушал относителната точност на статистиката ми.

През тия две години се убедих от собствен опит, че дори и в нашата географска ширина човек може удивително лесно да си подсигурява необходимата храна; може да се препитава също тъй просто като животните и пак да бъде здрав и силен. Случвало ми се е да си приготвя съвсем приемлив обед само от варена и посолена тлъстата (Portulaca oleracea), която съм набрал на нивата си. Давам й латинското название заради апетитността на втората му съставка. Какво повече му трябва на един разумен човек в мирно време освен няколко сварени и посолени кочана млечна царевица за обед? Малкото разнообразие, което внасях в храната си, беше отстъпка пред повелите по-скоро на апетита, отколкото на здравето. И все пак хората са стигнали дотам, че често гладуват — не поради недоимък на насъщна храна, а поради недоимък на разкошни блюда; познавам една жена, която искрено вярва, че синът й е починал, защото пиел само вода.