Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Мимоходом ще отбележа, че нищо не съм похарчил за пердета, тъй като никой не наднича в прозорците ми освен слънцето и луната, а от техните погледи не искам да се крия. От луната няма да се пресече млякото и да се вмирише месото, нито слънцето ще повреди мебелите и ще обезцвети килима ми — ако пък навремени милувката му е твърде гореща, предпочитам да се скрия зад някое перде, предоставено от природата, наместо да прибавям каквото и да било към покъщнината си. Веднъж една дама ми предложи рогозка, но тъй като в къщата не се намери място за нея, а у мен — време за тупане, отказах, предпочитайки тревата пред прага наместо изтривалка. Най-добре е злото да се отстранява от самото начало.

Неотдавна присъствах на публичната разпродажба на вещите на един преуспял в живота църковен настоятел

Както обикновено преобладаваха безполезните предмети, трупани от времето на бащата. Имаше дори и една изсушена тения. И ето че сега, след половинвековно подмятане из прахоляка на мансарди и килери, тия вещи не бяха изгорени; наместо да лумнат в голям, пречистващ, унищожителен ОГЪН, устройваха им РАЗПРОДАЖБА, сиреч размножаваха ги. Хората веднага надойдоха да ги видят, изкупиха ги всичките и ги понесоха към прахоляка на собствените си мансарди и килери, та да ги съхраняват до гроб — до деня на поредния търг. Умре ли, човек вдига голям прахоляк.

Обичаите на някои първобитни народи биха били от полза за нас, особено ежегодният ритуал на обновлението — съществуващо поне като понятие, ако не в действителност. Нямаше да е зле и ние да имаме един „празник на първите плодове“, какъвто Бартрам описва у индианците мукласи. „Снабдили се вече с нови дрехи, грънци, тигани и други домакински потреби, мукласите отбелязват празника, като събират износените дрехи и негодните вече предмети, помитат боклука от къщите си и от цялото село и заедно с неупотребеното зърно и залежалите продукти струпват всичко на голяма купчина, която запалват. После пият билки и постят три дни, подир което угасят огъня. По време на постите се въздържат от задоволяването на всякакви желания и страсти. Обявява се и всеобща амнистия, тъй че всички злосторници могат да се завърнат в селото.

На четвъртия ден главният жрец, триейки сухи съчки, запалва нов огън на площада и всяка къща получава нов, чист пламък.

Сетне три дни пеят, танцуват и гуляят със зърното и плодовете от новата реколта, а през следващите четири дни се веселят с гости от съседните села, които също тъй са се пречистили и обновили.“ 148 148 Уилям Бартрам, „Пътувания из Северна и Южна Каролина“ (1791) — Б.пр.

Мексиканците извършват подобно пречистване на всеки петдесет и две години, тъй като вярват, че с такава периодичност иде краят на света.

Ако тайнството е „видимо проявление на духовна благодат“, както го определят речниците, то аз не познавам по-висше тайнство от това и съм убеден, макар индианците да нямат библейска книга на Откровението, че те получават озарение направо свише.

Повече от пет години се издържах единствено с труда на двете си ръце и установих, че шест седмици работа годишно 149 149 Още в своята реч при дипломирането си в Харвард Торо предлага да се обърне библейският ред, като един ден бъде за работа и шест — за почивка — Б.пр. са напълно достатъчни, за да покрият текущите ми разходи. Така през цялата зима и голяма част от лятото можех необезпокояван да се посветя на заниманията си. Опитах и да преподавам в училище, но се оказа, че разходите ми съответстват — по-точно не съответстват — на доходите, тъй като се налагаше да се обличам, да обучавам (да не кажа, и да мисля и вярвам) според както е прието, сиреч загубих си времето. Доколкото преподавах не за доброто на своите ближни, а заради прехраната си, това бе провал. Опитах и с търговия, но разбрах, че ще ми трябват десет години, за да си пробия път, а и тоя път най-вероятно ще води към дявола. Наистина се страхувах, че за това време мога да попадна в числото на тъй наречените преуспели люде. Когато преди години обмислях как да изкарвам прехраната си, а съзнанието ми постоянно извикваше горчивия опит, насъбран от вслушване в приятелски съвети, като обвинение срещу собствената ми наивност, често и не на шега ме спохождаше идеята да започна да бера боровинки — ето нещо, с което непременно ще се справя, малката печалба ще ми е достатъчна: та нали най-голямото ми умение е да се задоволявам с малко, не трябва почти никакви средства и най-важното почти никакви отклонения от обичайното ми разположение на духа, въобразявах си глупаво. Както познатите ми се впускаха в търговия и разни занятия, тъй и аз гледах на своето занимание — ще обикалям по цяло лято планините, ще бера боровинки и ще ги продавам, без да му мисля: ето как ще паса Адметовите стада. Мечтаех си също така да събирам билки или да кърша борови клонки и да ги нося в града, качен на някоя каруца със сено, та да радвам хората, които обичат да им се напомня за гората. Разбрах обаче, че търговията анатемосва всичко, до което се докосне — дори да търгуваш по повеление свише, пак не можеш да избегнеш анатемата на търговията.