Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Филантропията е едва ли не единствената добродетел, която хората ценят. Нещо повече — надценяват я, и то благодарение на егоизма си. Един хубав слънчев ден в Конкорд пращящ от здраве бедняк взе да ми хвали мой съгражданин, задето бил милостив към бедните — подразбирайки себе си. Милостивите лели и чичовци на човечеството се радват на по-голяма почит, отколкото духовните му майки и бащи. Преди време станах свидетел как един преподобен лектор, човек начетен и умен, изреди научните, литературните и политическите знаменитости на Англия като Шекспир, Бейкън, Кромуел, Милтън, Нютон и пр., след което премина към религиозните й деятели и — сякаш санът му го налагаше — им отреди място високо над всички останали, оповестявайки ги за по-велики от великите. Тия деятели бяха Пен, Хауард и мисис Фрай. Всеки ще почувства лицемерната изопаченост на подобна градация. Тримата съвсем не са били най-достойните хора на Англия — може би само най-големите й филантропи.

Нямам никакво намерение да омаловажавам дължимото на филантропията, само настоявам за справедливост към всички ония, които с живота и делото си действително са облагодетелствали човечеството. Не ценя у човека главно почтеността и добротворството, които били стволът и листата на живота му. Тези растения, от чиито изсушени стръкове варим чай за болните, са твърде скромно приложими и ги използват предимно знахарите. А пък аз искам цвета и плода у човека, някакво благоухание, което да прелива от него към мен, сочна зрелост, която да подслажда общуването ни. Неговата доброта да не е половинчата и мимолетна, а да бъде постоянна и безгранична, раздавана несъзнателно и без усилие. Усърдната благотворителност прикрива множество грехове. 156 156 Повелята от Първо съборно послание на Петър, 4:8, гласи: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта ще ПОКРИЕ множество грехове.“ — Тук Торо заменя „покрие“ с „прикрие“ — Б.пр. Много често филантропът потапя хората във възпоминателната атмосфера на собствените си нявгашни несрети и нарича това състрадание. Би трябвало да споделяме с ближните силата, а не отчаянието си, здравето и бодростта си, а не болестите, като внимаваме и да не разпространяваме заразата. От кои ли изпепелени долини достига до нас ехото на риданията? Къде ли са езичниците по света, на които дължим просветление? Как да намерим най-долния грубиянин, комуто да възвърнем човешкия образ? Влоши ли се някому здравето, та дори просто да го пробожда сърцето — нали там е вместилището на състраданието, — той моментално се залавя да поправя света. Бидейки самият един микрокосмос, той разбира — и е прав, дошло е времето да го разбере, — че човечеството се храни със зелени ябълки; земното кълбо му се представя като гигантска зелена ябълка и неописуемо страшна му се струва мисълта, че синовете човешки може да я вкусят, преди да е узряла; начаса неистовата му филантропия се устремява към ескимоси и патагонци, разпростира се из пренаселените индийски и китайски села; така след неколкогодишна благотворителна дейност, несъмнено използвана от правителството за собствени цели, той се е излекувал от своята диспепсия, земното кълбо е порозовяло от едната, ако не и от двете страни, а животът се е отърсил от жестокостта и отново е станал хубав и сладък. Така погледнато, не мога да си представя по-чудовищно престъпление от моето. Не познавам и никога няма да познавам по-лош човек от себе си.

Убеден съм, че не състраданието към окаяното положение на ближните угнетява реформатора, а макар да е пресвят син Божи — собствените му болежки. Само да му премине, да дойде пролет в живота му, зора да засипе ложето му, и той ще зареже без всякакъв свян великодушните си съратници. Моето оправдание, че не проповядвам срещу тютюна, е, че никога не съм дъвкал тютюн — това изкупление е отредено за бивши тютюнодъвкачи, — макар и да съм дъвкал доста неща, срещу които мога да проповядвам. Ако някога се подлъжете по каквато и да било благотворителна дейност, не допускайте лявата ви ръка да узнае що прави дясната 157 157 Матей, 6:3 — Б.пр. , защото не си струва. Спасете давещия се и си вържете обувките. За никъде не бързайте и си намерете свободна работа.

Покварихме нравите си 158 158 Първо послание на апостол Павел към коринтяните, 15:33 — Б.пр. от общуване със светците. В песнопенията ни звучат благогласи анатеми към Бога и вечно покорство нему. Човек би казал, че дори пророците и избавителите по-скоро са уталожили страховете, отколкото да укрепят надеждите на хората. В никоя книга няма химн за простото и волно опиянение от живота или неподправена хвала на Бога. Здравето и успехът винаги ми носят добро, независимо че може да са чужди и далеч от мен; болестите и неуспехът винаги ме натъжават и ми носят зло, независимо колко голямо е състраданието, проявено от мен или към мен. Тъй че, ако действително искаме да възродим човечеството с будистки или ботанически, с магнетически или природни средства, нека първо самите ние станем прости и здрави като Природата, нека разпръснем облаците, надвиснали над главите ни, и да вкараме малко живот в порите си. Стреми се да бъдеш не надзирател на бедните, а един от най-достойните на тоя свят.