Тъй като имах собствена скала на ценностите и повече от всичко ценях свободата си, та дори и в неволя можех да се чувствам великолепно, не пожелах да си губя времето в печелене на пари за разкошни килими, скъпи мебели, изискана кухня или къща в гръцки или готически стил 150 150 По времето, Когато Торо отива на Уолдън, гръцкият стил в американската архитектура бил вече отживелица, налагал се псевдоготическият стил — Б.пр.
. Ако има такива, които не смятат трупането на богатства за отклонение от същността на живота и умеят да се ползват от тях, то аз им предоставям тая тегоба. Има „работни“ люде, които изглежда, обичат труда заради самия него или пък защото ги предпазва от по-големи злини — на тях нямам какво да кажа засега. А ония, които не знаят какво да правят с повече свободно време, отколкото имат понастоящем, бих посъветвал да работят двойно по-усилно — додето се откупят и получат документ за освобождаване. Що се отнася до мен, установих, че няма по-независима работа от надничарската — още повече, че тридесет-четиридесет надници са напълно достатъчни, за да се издържа човек. Работният ден на надничаря свършва със захода на слънцето, подир което той е свободен да се посвети на любимото си занимание, без изобщо да е зависим от работата си; докато неговият работодател, зает с нескончаеми сметки, не знае отдих през цялата година.
Накратко: за мен е несъмнено както по убеждение, тъй и от опит, че да се препитаваш на тая земя не е тегоба, а удоволствие, стига да живееш просто и мъдро; неслучайно това, което в първобитното общество е било труд, за цивилизованото се е превърнало в развлечение. Нищо не налага човек да изкарва прехраната си с пот на чело — освен ако се поти по-лесно от мен.
Един познат младеж, който преди време наследи няколко акра, ми каза, че би живял като мен, стига да РАЗПОЛАГА С НЕОБХОДИМИТЕ СРЕДСТВА. За нищо на света няма да допусна някой да възприеме МОЯ начин на живот, защото, додето го изучи пристойно, аз може да съм изнамерил вече друг, пък и бих искал да има колкото се може повече различни хора на тая земя. Моето разбиране е, че всеки трябва много внимателно да открие и следва своя СОБСТВЕН ПЪТ, а не тоя на баща си, на майка си или на ближния си. Дали един младеж ще строи къщи, ще отглежда насаждения или ще плава по море, е без всякакво значение — важното е да не среща спънки в осъществяването на това, което иска. Както морякът или избягалият роб се ориентират по полярната звезда, тъй и нашата мъдрост се заключава в намирането на цел, достойна да ни ръководи в живота. Може в рамките на предначертаното ни време да не достигнем своя блажен остров, но поне ще следваме верния курс.
Несъмнено вярното за едного е още по-вярно за мнозина, тъй както, пропорционално погледнато, голямата къща не струва повече от малката, след като няколко жилища, разделени от една стена, могат да споделят общ покрив и обща изба. Лично аз предпочитам самостоятелните жилища. Освен това излиза по-евтино сам да си построиш жилище, отколкото да убедиш някой друг в предимствата на общата стена, а договорите ли се, условието е стената да бъде тънка, та да е по-евтина, при все че другият може да се окаже лош съсед, че и да не я поддържа откъм своята страна. Единственото сътрудничество, възможно между хората, е крайно повърхностно и недостатъчно, а истинското се среща тъй рядко, че сякаш не съществува, бидейки хармония, недоловима за людете. Човек има ли вяра, навсякъде ще може да приобщава равна на своята вяра; лишен ли е от вяра, ще продължава да живее като всички останали независимо от обкръжението, в което попадне. Сътрудничество в най-възвишения, тъй както и в най-принизения смисъл, означава ЗАЕДНО ДА ИЗКАРВАМЕ ПРЕХРАНАТА СИ. Неотдавна узнах за идеята на двама младежи да направят заедно околосветско пътешествие; единият щял да тръгне без пари и да си набавя необходимите средства по море като моряк, а на суша — като орач, а другият да носи в джоба си чек. Близко е до ума, че дълго не биха могли да крачат заедно, сиреч да си сътрудничат, след като единият изобщо няма да се ТРУДИ. При първата по-съществена спънка ще се разделят. На това отгоре, както вече споменах, ако човек е сам, може да тръгне на път, щом поиска, ако ли е с някой друг, трябва да го изчака да се подготви, което може да отнеме много време.
„Това неговото си е чист егоизъм“, чувал съм да казват мои съграждани. Признавам, че досега твърде малко съм се впускал във филантропични начинания. Правил съм някои жертви от чувство за дълг, но пожертвах и това удоволствие покрай останалите. Намериха се хора, които вложиха цялото си старание, за да ме убедят да поема издръжката на някое бедно семейство в града, и ако нямах какво да правя — нали дяволът все намира работа на безделниците 151 151 Стара английска поговорка — Б.пр.
, — бих се заел с подобна развлекателна дейност. Но когато намислих да предприема нещо в това отношение и да дам своята лепта пред Небето, на което се молят бедняците, като издържам неколцина от тях точно както издържам себе си, и дори стигнах дотам, че да си предложа услугите, всички до един без колебание предпочетоха да си останат бедни. След като моите съграждани и съгражданки са тъй всеотдайни за благото на ближния, то поне един човек може да бъде пощаден за други, не толкова чевеколюбиви занимания. За благодетелност — както изобщо за всяко нещо — е нужен талант Добротворетвото е поприще, в което няма незаети места. Въпреки това най-искрено се опитах да му се посветя, но — колкото и странно да изглежда — останах удовлетворен, че не отговаря на моята душевна нагласа. Не бих се отказал съзнателно и доброволно от истинското си призвание, за да върша благодеянията, които обществото изисква от мен, та дори от това да зависеше спасението на Вселената, и съм убеден, че единственото, което все още я предпазва от унищожение, е някакво подобно на моето, но несравнимо по-голямо упорство. Никога няма да застана на пътя на нечий талант — дори човекът да върши нещо, отричано от мен, стига да го върши с цялото си сърце и душа, аз ще му повтарям: „Упорствай, ако ще Светът да обяви делото ти за зло!“, което всъщност е много вероятно.
Читать дальше