Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Добивът ми се състоеше от дванадесет бушела боб, осем бушела картофи и по малко грах и сладка царевица. С жълтата царевица и ряпата бях закъснял, та от тях нищо не се получи. Целият ми приход от фермата възлизаше на:

В сметката не влизат изконсумираните и наличните в оня момент продукти на стойност около четири и половина долара, като наличните далеч надхвърляха цената на тревата, която така й не посях. Имайки предвид всичко, най-вече значимостта на човешката душа и на настоящия ден, и въпреки малкия ми опит — всъщност донякъде тъкмо поради това — смятам, че през тая година се справих по-добре от който и да било фермер в Конкорд.

Следващата година се справих още по-добре, като прекопах всичката земя, която ми бе нужна — около една трета акър; през тия две години разбрах от собствен опит, без ни най-малко да се прекланям пред разните прехвалени трудове по агрономство, камо ли пък пред Артър Йънг, че ако човек живее просто, храни се само с това, което е посял, и не сее повече, отколкото му е нужно за прехраната, та да го разменя после срещу нищожно количество фини и скъпи неща, не му трябва друго освен едно малко парче земя; че му излиза по-евтино да копае земята, отколкото да я оре с волове, а също и да сменя от време на време участъка, наместо да хвърля тор; че цялата тая необходима стопанска работа може да се върши като на шега, съвсем между другото, през летните месеци и следователно е безпредметно да се утежнява с волове, коне, крави и прасета, както поначало е прието. Стремя се да разсъждавам безпристрастно по тоя въпрос — като човек, незаинтересован от успеха или провала на сегашния икономически и обществен ред. През всичкото това време бях по-независим от който и да било фермер в Конкорд, понеже не бях обвързан с къща или ферма и можех всеки миг да следвам влеченията си, а те са доста чудати. Не само че се бях устроил по-добре от останалите фермери, но дори къщата ми да беше изгоряла или посевите ми да бяха изсъхнали, моето благосъстояние щеше да остане почти ненакърнено.

Често си мисля, че не хората са господари на стадата, а стадата са господари на хората, тъй като са по-свободни от тях. Хората и воловете работят едни за други, но ако вземем само действителната работа, преимуществото ще се падне на воловете, доколкото техните участъци са значително по-големи. Хората почти изчерпват своя дял от тая взаимно необходима работа през шестте седмици на сенокоса — тогава наистина не им е до шеги. Съвсем ясно е, че никой народ, живеещ във всяко отношение просто, сиреч никой народ от философи, не би сглупил дотолкова, че да използва животински труд. Истината е, че никога не е съществувал, нито пък има изгледи в скоро време да се появи народ от философи, а не знаем доколко е желателно. Тъй или иначе АЗ самият никога не бих гледал кон или бик, за да ми работи, от страх да не се обърна на коняр или говедар; и ако смятахме, че обществото печели по тоя начин, нима можем да сме сигурни, че печалбата на едни не е загуба за други, че конярят и господарят му са еднакво доволни? Да допуснем, че някои неща не могат да бъдат извършени без помощта на животните — тогава нека човек дели славата с воловете и конете. Не би ли могъл обаче да върши нещо по-достойно? Когато някои люде се ползват от труда на животни в своята практически безполезна, сиреч творческа работа, както и при направата на ненужни луксозни предмети, другите задължително трябва да се грижат за тия животни, иначе казано, да се превърнат в роби на силните. Излиза, че човек се труди не само за животното в себе си, но, символично, се труди и за животното извън себе си. Макар че у нас вече има много солидни къщи от тухли и камък, благосъстоянието на един фермер продължава да се измерва с това колко по-голям от къщата е оборът му. Говори се, че нашият град разполагал с най-просторните домове за коне, крави и волове в целия край; не им отстъпват и обществените сгради; за сметка на това обаче твърде малко са помещенията, където човек може свободно да се помоли и свободно да говори. Защо народите се стремят да се увековечат чрез архитектурата, а не чрез силата на мисълта? „Бхагавадгита“ е неизмеримо по-възхитителна от всичките руини на Изтока! Кули и храмове — това е разкош за кралете. А волният и независим ум не се труди по заповедите на никой крал. Геният не може да бъде придворен; нему не трябват ни сребро, ни злато, ни мрамор, освен в нищожни количества. Тогава за какво, за Бога, е всичкият тоя дялан камък? Когато бях в Аркадия, не видях никой да се занимава с подобно нещо. Народите са обладани от налудничавия стремеж да се обезсмъртяват посредством огромни количества дялан камък. Какво ли би било, ако полагаха същите усилия, за да огладят и прочистят нравите си? Едно мъдро слово би оставило по-траен спомен от висок до луната паметник. Предпочитам да виждам камъните непобутнати от човешка ръка. Величието на Тива е просташко. В каменния зид, опасващ нивата на някой честен човек, има повече смисъл, отколкото в Стовратната Тива, отклонила се далеч от същината на живота. Религии и цивилизации, смятани за варварски и езически, градят великолепни храмове — но не и истинското християнство. Камъкът, който народите дялат, отива предимно за гробове. Те приживе се самопогребват. Колкото до пирамидите, удивителен е не градежът им, а това, че са се намерили толкова дотам изпаднали люде, че цял живот да строят гробници за някой честолюбив глупец, когото по-мъдро и по-достойно би било да го удавят в Нил и да хвърлят тялото му на кучетата. Навярно бих измислил някакво извинение за него и за тях, само че не ми е до това. А що се отнася до религията на строителите и любовта им към изкуството, навсякъде по света положението е еднакво — все едно дали ще е египетски храм или Националната банка на Съединените щати: излиза по-скъпо, отколкото се полага. Основният подтик е суетата, подпомогната от любовта към чесъна и хляба с масло. Мистър Белкъм, многообещаващ млад архитект, нахвърля с твърд молив и линийка някакъв проект върху корицата на своя Витрувий и го изпраща на „Добсън & Синове“, каменоделци. Когато тридесет века се оглеждат в една постройка, хората я заглеждат с почитание. Всички тия кули и паметници ми напомнят за един побъркан от нашия град, който се беше заел да копае тунел до Китай и стигна толкова надълбоко, че, както разправяше, дочувал дрънченето на китайски тенджери и тигани; все пак не бих се отбил от пътя си, за да ида да се възхищавам на изкопа му. Повечето хора искат да знаят кои са били строителите на знаменитите паметници на Запада и Изтока; аз пък бих желал да узная кои не са участвали в построяването им, кои са стояли над подобна нелепост. Но да се върна към своята статистика.