Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Заслужава си да се строи още по-бавно, отколкото строих аз, като се осмисля значението, което имат в живота на човека, да кажем, вратата, прозорецът, избата, таванът и никога нищо да не градим, додето не сме намерили по-добро основание от задоволяването на временните си нужди. Когато човек сам строи къщата си, постига нещо от оная хармония, с която птицата вие гнездото си. Кой знае дали ако хората строяха сами жилищата си и просто и почтено осигуряваха препитанието си, поетическата дарба нямаше да е повсеместно развита, тъй както при птиците, които пеят, докато правят гнездата и изхранват челядта си! Уви! Ние постъпваме също като авлигите и кукувиците, които оставят яйцата си в чужди гнезда и не радват никого с кресливите си, немелодични гласове. Нима завинаги сме отстъпили насладата от строителството на зидарите и дърводелците? Какво означава архитектурата за повечето хора! Никога не е било по време на разходка да попадна на човек, отдаден на просто и естествено занятие, като това да си строи къща. Сами сме се свели до брънки от обществения механизъм. Човек не е единствено шивач, но и проповедник, търговец, фермер. Кога ще се сложи край на това разделение на труда? И кому е нужно то в края на краищата? Несъмнено някой би могъл дори и да МИСЛИ вместо мен, но не е желателно това да става за сметка на способността ми да мисля сам.

Вярно е, че тъй наречените архитекти не са малко у нас и дори чух за един, който прокарвал идеята за осмисленост и практическа обвързаност, сиреч за красота на архитектурните орнаменти, смятайки, че е направил откритие. Всичко добре от негова гледна точка, но всъщност само на крачка от обичайната дилетантщина. Сантиментален реформатор в архитектурата, той е започнал от корнизите наместо от основите. Искал е да вложи смисъл в архитектурните орнаменти, както се слага бадемче или зрънце кимион в захаросаните сливи — макар че според мен бадемите са по-здравословни без захар, — без да го е еня дали в неговите жилища хората ще живеят смислено. Мигар някой разумен човек се е замислил, че орнаментите са само нещо външно и повърхностно, че костенурката се е сдобила с петнистата си коруба, а мидата — със сияйната си перлена черупка, съгласно същата спогодба, с която жителите на Бродуей са получили своята църква на Светата Троица. Човек няма нищо общо с архитектурното оформление на жилището си, тъй както и костенурката с това на корубата си; същото е с войника, който пилее време да боядисва знамето в цвета на воинската си доблест, когато врагът неизбежно ще разбере истината, види ли го да пребледнява в часа на изпитанието. Представях си как гореспоменатият архитект, наведен над някой корниз, плахо нашепва на простичките обитатели своята полуистина, която те знаят много по-добре от него. Цялата заобикаляща ме архитектурна красота бавно се е породила отвътре навън, от потребностите и своеобразието на обитателите, които са я създали със собствените си ръце, с някаква несъзнателна простота и благородство, без изобщо да помислят за външна ефектност; всяка архитектурна красота, която е писано да се появява занапред, ще се основава на естествената красота на живота. Най-интересните по своята архитектура жилища у нас — както е известно на художниците — са най-простичките и скромни дървени колиби на сиромашта; единствен животът на техните обитатели, чиито раковини са те, а не разните особености на фасадата, ги прави ЖИВОПИСНИ; не по-малко интересна ще бъде и вилата на гражданина, когато животът му стане също тъй прост и благодатен за въображението и всякакъв ламтеж за външен блясък на дома му го напусне. Голяма част от архитектурните орнаменти са направо безсмислени и един по-силен есенен вятър би могъл да ги помете също като разкошните пера от шапката на някоя дама, без това ни най-малко да навреди на самата сграда. Без АРХИТЕКТУРА могат тия, чиито изби не са пълни с маслини и вина. Какво би станало, ако се бе вдигнал шум и около стилистичните орнаменти в литературата и архитектите на нашите библии бяха похабили толкова време за корнизите, колкото архитектите за църквите ни? Така се стига до БЕЛЕТРИСТИКАТА, ИЗЯЩНИТЕ ИЗКУСТВА и техните привърженици. Всъщност какво го засяга човек под какъв ъгъл ще са разположени дъските над главата му и под краката му и в какъв цвят ще е боядисана къщата му! Единствено ако сам е редил дъските и боядисвал къщата, това би имало известно значение за него; но напусне ли душата тялото му, оказва се, че все едно цял живот е гласил гроба си — свидетели сме на гробовна архитектура и думата „дърводелец“ не е нищо повече от синоним на „гробар“.