Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Модата, следвана тъй усърдно от тълпата, е дело на разгулните богаташи. Пътешественикът разбира това много бързо, започне ли да отсяда по уж отбраните странноприемници, където гледат на него като на някакъв Сарданапал и го обсипват с такива нежни грижи, че ако им се остави, твърде скоро ще го лишат от мъжественост. Мисля, че хвърляме повече средства за лукса във влаковете, отколкото за сигурността и удобството така че има опасност купетата съвсем да заприличат на модерни гостни с всичките им дивани, отоманки, сенници и какви ли не още ориенталски вещи, предназначени за дамите от харемите и за женствените обитатели на Небесната империя, които вещи Джонатан постоянно мъкне от Изтока, но би се срамувал да узнае названията им. По-добре да седя на тиква, но сам, отколкото да ме ръгат с лакти върху кадифена възглавничка. По-добре да пътувам по земята с волска каруца и да дишам чист въздух, отколкото да се отправя към небето в луксозен туристически вагон 133 133 По Натаниъл Хоторн, „Небесната железница“ — Б.пр. и през целия път да се тровя от зловоние.

В своя прост и оголен живот първобитният човек е имал поне това предимство — да бъде, вярно само временно, гост сред Природата. Негов подслон била шатрата, той се подкрепял с храна и сън, и бил готов да продължи пътя си; скитал из долините, кръстосвал равнините или изкачвал планинските върхари. Край на това обаче! Хората са се превърнали в оръдия на оръдията на труда. Човекът, който безгрижно е късал плодове, за да утоли глада си, вече е станал фермер, а оня, който е търсил подслон под дърветата — собственик на жилище. Отдавна вече не спираме на бивак през нощта — тъй здраво сме се окопали в земята, че сме забравили небето. Възприели сме християнството единствено като по-усъвършенствано ЗЕМЕДЕЛИЕ. За тоя свят сме си построили семейни жилища, а за оня — семейни гробници. Най-великите произведения на изкуството представят борбата на човека да си възвърне свободата, но ние виждаме в тях само украса за своето убожество и забравяме възвишения им смисъл. В нашия град няма място макар и за едно ИСТИНСКО произведение на изкуството, ако изобщо е достигнало до нас, тъй като в живота, в къщите и по улиците ни липсва подходящ пиедестал за него: няма дори пирон да закачиш картина, камо ли да се намери постамент за бюста на някой герой или светец. Като си помисля как се строят и заплашат къщите у нас и как се поддържа домакинството в тях, направо недоумявам как подът им не пропада под нозете на госта, додето се прехласва по евтините дрънкулки над камината, та да се озове върху здрава и твърда, па макар и най-обикновено земя в избата. Забелязал съм, че тъй нареченият охолен и изискан живот се достига чрез скок и не мога да се любувам на красящите го ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, тъй като съзнанието ми е изцяло заето с тоя скок. Запомнил съм, че най-голямото постижение на дълъг скок, изпълнен без помощта на уреди, само благодарение на човешките мускули, принадлежало на някакво номадско племе араби и възлизало на двадесет и пет фута. Всеки друг обаче би скочил по-малко, ако няма трамплин. Затова първият въпрос, който се изкушавам да задам на разполагащите с такава непристойна собственост, е: какъв е вашият трамплин? От кои сте — от деветдесет и седемте процента губещи или от трите печелещи? Отговорите ли ми, навярно ще мога да разгледам джунджурийките ви и да им се възхитя. Но когато е пред коня, каруцата не е нито красива, нито полезна. Преди да кичим къщите си с красиви предмети, трябва да оголим стените, да оголим живота си и да поставим началото на истински красив живот сред истинска красота; а дотогава най-добре ще развиваме усета си към красивото сред Природата, където няма да ни пречат ни къщи, ни техните собственици.

Старият Джонсън пише в своето „Чудотворно провидение“, че първите заселници по тия места, негови съвременници, „живеят в землянки, които изкопават в подножието на някой хълм като свой първи подслон, а пръстта нахвърлят връз насечени дървета и палят димни огньове пред входовете“. Те не си правели къщи — продължава той, — додето земята по божия милост раждала, за да ги изхрани; първата година обаче добивът бил толкова оскъден, че те задълго трябвало да режат хляба съвсем на тънко. През 1650 година секретарят на провинция Нова Нидерландия дава на холандски по-подробни сведения за желаещите да се заселят там: „Жителите на Нова Нидерландия и особено на Нова Англия, които нямат в началото средства да си построят къщи по вкус, правят един правоъгълен изкоп в земята като за зимник, шест-седем фута дълбок, с дължина и широчина, каквито сметнат за необходимо, плътно покриват стените му първо с дърво, а сетне с дървесна кора или нещо друго, та да не се рони пръстта; застилат пода с дъски, покриват с греди отвора, а отгоре издигат гредореден покрив, върху който нареждат дървесна кора или зелен чим, та да могат на сухо и топло да изкарат със семействата си две, три, че и четири години; от само себе си се разбира, че слагат и прегради в зависимост от числеността на семейството. Когато колонизацията беше в началото си, богатите и знатни люде в Нова Англия също се устройваха в такива жилища по две причини: първо, да не губят време за строеж и сетне храната да не им достигне и, второ, да не обезкуражават безчетните бедни работници, които бяха докарали със себе си от Родината. След три-четири години, когато в страната се разви селското стопанство, те си построиха красиви къщи, за които похарчиха по няколко хиляди.“ 134 134 Е. Б. О’Калаган, „Документална история на щата Ню Йорк“ (1650) — Б.пр.