Да приемем, че в последна сметка МНОЗИНСТВОТО от хората ще могат било да си купят, било да наемат модерна къща с всичките там удобства. Подобрявайки къщите обаче, цивилизацията не е подобрила в същата степен хората, които ще ги обитават. Създала е дворци, но не е могла тъй лесно да създаде благородници и крале. АМИ АКО ЦИВИЛИЗОВАНИЯТ ЧОВЕК НЯМА ПО-ВЪЗВИШЕНИ СТРЕМЕЖИ ОТ ДИВАКА, АКО ПРЕЗ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА СИ РОБУВА НА ПРОСТАШКИ ПОТРЕБНОСТИ И МАТЕРИАЛНИ ОБЛАГИ, ЗАЩО ДА МУ СЕ ПОЛАГА ПО-ДОБРО ЖИЛИЩЕ?
А какво става с бедното МАЛЦИНСТВО? Ще се окаже, че съществува точно съотношение между тия, които по условия на живота са превъзмогнали дивачеството, и другите, които са паднали на още по-ниско стъпало. Богатството на една класа се уравновесява от нищетата на друга. От едната страна е дворецът, от другата — приютът за „безмълвни бедняци“. Несметните роби, построили пирамидите, за да бъдат погребвани в тях фараоните, били хранени с чесън и заравяни, както дойде. Майсторът, изваял корнизите на двореца, се прибира да нощува и жилище, което е по-лошо и от вигвам. Погрешно е да се мисли, че ако в дадена страна са налице обичайните белези на цивилизацията, не е възможно голямата част от жителите й да бъдат сведени до равнището на диваци. В случая имам предвид израждането на бедняците, не на богаташите. Достатъчно е да обърна поглед към копторите, простиращи се по цялата дължина на железопътните линии — това последно постижение на цивилизацията, — за да го констатирам; при всекидневните си разходки виждам как човешки същества живеят в кочини, където вратите не се затварят през цялата зима, та да влиза светлина, и липсват дърва, дори е трудно да си го представиш, а млади и стари ходят прегърбени, постоянно присвити от нищета и студ, закърнели във физическото и духовното си развитие. Струва си наистина да обърнем поглед към класата, която с труда си осъществява достиженията на нашето време. Към нея спадат всички работници в Англия — тоя всемирен приют за бедни. Или да вземем ирландеца — бял, сиреч минава за образован. Физическото му състояние не може да се сравнява с това на северноамериканския индианец, на островитянина от Южните морета или на който и да е дивак, преди да се е изродил от съприкосновението с цивилизования човек. При това съм уверен, че ръководителите на диваците по нищо не отстъпват от средния цивилизован ръководител. Сравнението само доказва каква убогост може да съпътства цивилизацията. Едва ли е необходимо да споменавам работниците от Южните щати 132 132 Думата е за робите. Макар формално да не става аболиционист, Торо е горещ поддръжник на идеите на това движение — Б.пр.
, които произвеждат основната износна продукция на страната ни, а и те самите са се превърнали в основен продукт на Юга. Ще се огранича с тия, които спадат към тъй нареченото СРЕДНО жизнено равнище.
Изглежда, повечето хора никога не са се замисляли що е дом и цял живот гънат в ненужна немотия, защото са решили, че непременно трябва да имат жилище като това на съседите. Все едно да поискаме да облечем всичко, което шивачът е ушил, или пък, пренебрегнали шапките от палмови листа и мармотовите калпаци, да се заоплакваме, че не можем да си купим корони! Ако обаче бъде създадено жилище, по-удобно и по-изискано от нашето, всички ще признаят, че не могат да си го позволят. Мигар вечно ще се стремим към повече материални блага и никога не ще се почувстваме задоволени? Мигар почтените граждани вечно ще втълпяват на младите със съвети и личен пример необходимостта да се сдобият преди смъртта си с известен брой непотребни галоши, чадъри и празни стаи за празноглави гости? Защо и нашата мебелировка да не е проста като у бедуините и индианците? Помисля ли за благодетелите на човешкия род, които възхваляваме като пратеници небесни, носители на божествени дарове, въображението ми не рисува ни кортежи, ни коли, натоварени с модерна мебелировка. Да речем — странна идея, нали? — че колкото повече превъзхождаме бедуините морално и умствено, толкова по-богато обзавеждаме домовете си. Та жилищата ни са буквално задръстени от вещи! Една добра домакиня би изхвърлила голяма част от тях на боклука, за да не оставя недовършена сутрешната си работа. Сутрешната работа! Во името на Аврориния румянец и музиката на Мемнон, кажете ми: каква трябва да е СУТРЕШНАТА РАБОТА на човека в тоя свят? Държах на писалището си три парчета варовик, но ужасен проумях, че трябва всекидневно да ги бърша от прах, при положение че всичко в главата ми е потънало в прах, та с отврата ги изхвърлих през прозореца. Как тогава да си обзаведа жилище? По-добре да живея под открито небе: по тревата не се наслоява прах, ако човек не разорава земята.
Читать дальше