Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

Сигурно вече е станало ясно, че що се отнася до отделния индивид, цялата полза от поддържането на тая излишна собственост като запас от средства за в бъдеще, за мен се свежда до покриването на погребалните разноски. А нима човекът е създаден, за да се самопогребва?

Така или иначе това е една от основните разлики между цивилизования човек и дивака; макар да не се и съмнявам, че когато животът в цивилизованото общество е бил превърнат в ИНСТИТУЦИЯ, която почти изцяло поглъща силите на отделния индивид, уж за да се съхрани и усъвършенства расата, се е мислело за всеобщото благо. Искам само да посоча каква жертва принасяме днес на тая придобивка и да предложа тъй да устроим живота си, че да се ползваме от всичките удобства на цивилизацията, без да се подлагаме на никакви неудобства. Що разумявате вие, които казвате: „Сиромасите всякога имате със себе си“ 129 129 Матей, 26:11 — Б.пр. и „Отците ядоха кисело грозде, а зъбите на чедата оскоминяха“?

„Докато съм жив, говори Господ Йехова, няма вече да употребите тази пословица в Израел.

Ето, всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на сина е моя: която е душа съгрешила, ще умре.“ 130 130 Иезекиил, 18:2-4 — Б.пр.

Наблюдавам своите ближни, конкордските фермери, които в никакъв случай не живеят по-зле от останалите слоеве на населението, и си мисля, че двадесет, тридесет, ако не и четиридесет години са прекарали в труд — като примерно с една трета от него са изплатили къщите си, — за да станат действителни собственици на фермите си, наследени заедно с ипотеките или купени с взети на заем пари, което все още не ми се е удало. Вярно, че ипотеките понякога надхвърлят стойността на фермата, така че тя сама по себе си се превръща в огромна ипотека, но въпреки това винаги се намира готов наследник, ако и да твърди, че знае действителното състояние на нещата. В разговор с данъчните инспектори установих с изумление, че се затрудняват да изброят и десетина души в града, чиито ферми да не са ипотекирани. Искате ли да узнаете историята на едно имение, идете в банката, където е ипотекирано. Човек, заплатил фермата си със собствен труд, е толкова рядко явление, че всеки ще ви го посочи. Съмнявам се, че има такива в Конкорд. Ако се говори, че повечето търговци — до деветдесет и седем процента — щели да се разорят, това е валидно и за фермерите. Що се отнася до търговците обаче, както уместно отбелязва един от тях, несъстоятелността им не е същинска финансова несъстоятелност, а просто невъзможност да изпълнят поетите задължения — иначе казано, става дума за фалит от морален характер. Само че това представя нещата в несравнимо по-лоша светлина, пък и навежда на мисълта, че може би и останалите три процента не са успели да спасят душите си и всъщност са претърпели по-тежък фалит, отколкото честно фалиралите. Разорение и неизпълнение на задълженията — ето трамплина, от който цивилизацията ни отскача и се премята презглава, докато дивакът стои върху неогъваема плоскост: глада. И все пак Мидълсекската изложба на добитък се провежда ежегодно с БЛЕСТЯЩ УСПЕХ, сякаш частите на селскостопанската машина до една са в пълна изправност.

Фермерът се мъчи да реши проблема с прехраната по начин, по-сложен от самия проблем. Търгува с цели стада добитък, за да припечели за връзки за обувки. С ненадминато умение залага капан с най-фини пружинки, за да си налови средства и независимост, но едва обърнал се, вече е приклещил в него собствения си крак. Ето защо е беден, ето защо сме бедни и всички ние — потънали в разкош, но лишени от безбройните блата, достъпни за дивака. Чапман го е казал:

И ако все пак фермерът придобие собствеността над къщата, в която живее, той може да се окаже не по-богат, а по-беден отпреди, тъй като всъщност къщата е станала негов собственик. Според мен Мом основателно е възнегодувал, че къщата, която Минерва му построила, „не била на колела, та да може да се отървава от неприятните съседи“. Това възражение важи и днес, понеже къщите ни са тъй масивни, че в тях се чувстваме по-скоро като в затвор, отколкото като в дом, а неприятните съседи, които ни се ще да избягваме, сме самите ние с цялата си низост. Познавам поне две тукашни семейства, които от поколения искат да продадат имотите си в покрайнините и да се преселят в града, но все не успяват, така че едничка смъртта ще ги избави.