Хенри Торо - Живот без принцип. Избрани произведения

В своето отчаяние или безразличие към живота някой беше казал: „Гребни от пръстта край нозете си и боядисай дома си в нейния цвят.“ Може би е имал предвид сетното ни тясно жилище? Хвърли един обол, за да разбереш. Колко ли свободно време е имал! Че защо да гребваме шепа пръст? По-добре да боядисваме къщите си в цвета на лицата си — нека пребледняват и се изчервяват заради нас. Ето ви начин да се подобри жилищната архитектура! Подготвите ли ми подходящи орнаменти, аз ще си ги закича.

Направих огнището, преди да е дошла зимата, и доуплътних стените, макар че не пропускаха влага, с груби, току-що насечени шинди, чиито краища трябваше да оглаждам с ренде.

Ето че вече имах плътно облицована и измазана къща, десет на петнадесет фута, с осемфутови подпорни греди, с таван и долап, с по един голям прозорец от всяка страна, с два капака на тавана, с врата на единия край и тухлено огнище насреща й. При обичайните цени на материалите и без да се включва работата, понеже я свърших съвсем сам, стойността на къщата ми излезе, както следва (привеждам всички тия подробности, понеже малцина могат да посочат точно колко струват жилищата им, а още по-малко, да не кажа никой, знаят цените на отделните материали):

Това е всичко, като ИЗКЛЮЧИМ дървения материал, камъните и пясъка, които ползвах с правата на заселник. Имам също малка дървена пристройка, направена предимно от материалите, които ми останаха от къщата.

Готов съм да си построя друга къща, която по блясък и великолепие да надминава всяка една в Конкорд, стига да ми доставя същото удоволствие и да не струва повече от сегашната.

Тъй разбрах, че един човек на умствения труд, нуждаещ се от жилище, може да си го подсигури до живот срещу сума, не по-голяма от досегашния му годишен наем. Ако изглежда, че се хваля повече от допустимото, ще кажа в свое оправдание, че го правя заради човечеството, а не толкова заради себе си, и всичките ми отклонения и непоследователности ни най-малко не накърняват верността на твърдението ми. Въпреки повсеместната подлост и притворство — плява, която и аз не мога да отделя от зърното 137 137 Иеремия, 23:28 — Б.пр. и страдам от нея като всеки друг, — ще дишам свободно и ще си чувствам разкрепостен; това е несравнимо облекчение за тялото и душата и съм решил твърдо, че няма от излишна скромност да стана адвокат на дявола. Ще ми се да поговоря за истинското положение на нещата. Наемът за малко по-голяма от моята студентска стая в Кеймбридж е тридесет долара годишно — макар че на строителната компания й е излязло по-евтино, защото ги е строила по тридесет и две под един покрив — и на това отгоре наемателят е принуден да търпи многобройни и шумни съседи, а може да се случи и на четвъртия етаж. Как тогава да не мисля, че ако бяхме подходили по-мъдро към тия въпроси, не само нямаше да се нуждаем от толкова образованост, защото до голяма степен щяхме да сме я постигнали, но и разходите по обучението ни значително биха се снижили. Удобствата, които се предоставят на един студент в Кеймбридж или където и да било, изискват от него десет пъти по-голям разход на жизнени сили, отколкото при смислено споразумение между двете договарящи се страни. Това, което изисква най-много пари, никога не е най-необходимото за студента. Обучението например е съществено перо в разходите му за семестъра, докато несравнимо по-ценното образование, получено от общуването с най-издигнатите хора на времето, не струва никакви пари. Да се основе колеж, обикновено означава да се открие подписка за долари и центове, след което при сляпо придържане към доведения до крайност принцип за разделението на труда — принцип, който винаги трябва да се приема с едно наум — да се повика предприемач, който непременно обръща всичко на печалба; той наема ирландци или други някакви работници, за да положат основите на колежа, а междувременно бъдещите студенти са предупредени да се подготвят за постъпване — и за всичките тия недомислия трябва да плащат идните поколения. Според мен би било ПО-ДОБРЕ, ако студентите и всички останали, които искат да извлекат полза от колежа, сами полагаха основите му. Студентът, който се е добрал до желания отдих, избягвайки системно всякакъв полезен труд, всъщност се е добрал до позорен и безсмислен отдих, лишавайки се от опита, който единствен прави отдиха плодотворен. Да не искате да кажете — веднага ще ми възрази някой, — че студентите трябва да работят с ръцете вместо с главите си? Не съвсем, но имам предвид нещо, което може да се стори на този някой почти същото: имам предвид, че студентите трябва не да ИГРАЯТ на живот, не само да ИЗУЧАВАТ живота, додето обществото ги издържа в тая скъпа игра, ами пълноценно да го ЖИВЕЯТ от началото до края. А как ще се научат да живеят, ако не от собствен жизнен опит? Така според мен ще развият мозъците си не по-зле, отколкото с математиката. Искам ли един младеж да има познания в науката и изкуството, аз няма да се поддам на общоприетата практика и да го пратя при някой професор, който да го посвети във всичко друго, само не и в изкуството да живее: да наблюдава света с телескоп или микроскоп, но не и със собствените си очи; да е вещ в химията, а да не знае как се прави хлябът; да познава механиката, но и не как се изкарва хлябът; да открива нови спътници на Нептун, а да не вижда сламките в собствените си очи 138 138 По Лука, 6:41 — Б.пр. ; нито пък да разбира на какъв нехранимайко самият той е спътник; и додето наблюдава чудовищата в капка оцет, да бъде погълнат от тълпящите се наоколо му чудовища. Кой ще е напреднал повече в края на месеца: момчето, което само си е направило джобно ножче от руда, изкопана и разтопена лично от него, и е прочело само толкова, колкото му е било необходимо, или момчето, което е посещавало лекциите по металообработване в съответния институт и е получило ножче „Роджърс“ от баща си? Кое от тях първо ще си пореже пръста? Завършвайки колежа, за свое удивление узнах, че бил съм изучавал навигация 139 139 В Харвардския колеж навремето като отделен предмет се изучавала „Морска астрономия“ — Б.пр. ! Една обиколка да бях направил покрай пристанището, повече щях да разбирам от навигация. Дори и на бедния студент преподават не друго, а ПОЛИТИЧЕСКА икономия, докато с икономията на живота или, иначе казано, с философията никой в нашите колежи не смята за нужно да се занимава. В резултат студентите четат Адам Смит, Рикардо и Сей, а бащите им затъват в дългове.