Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Бихте ли прочели на съдебните заседатели какво пише на веществено доказателство номер единадесет?

Орлеан взе малката папка от ръцете на Полинджър. Спокойно прочете:

— Веществено доказателство номер единадесет. Пръстови отпечатъци, Люси Уилсън.

Полинджър се отдалечи и каза през зъби:

— Свидетелят е на ваше разположение, господин защитник.

Елъри седеше, без да помръдне. Бил Ейнджъл сложи длани върху кръглата маса, отблъсна се уморено и се изправи. Приличаше на мъртвец. Преди да напусне мястото си, той се извърна и се усмихна на сестра си, която сякаш се бе вкаменила. Усмивката му бе тъй нелепа, тъй механична, тъй сърцата, че Елъри извърна очи. После Бил отиде до свидетелската ложа и рече:

— Господин Орлеан, защитата не се съмнява във вашия авторитет като експерт по пръстовите отпечатъци. Ние ценим вашите безкористни услуги в интерес на истината. Именно заради това…

— Възразявам — рече студено Полинджър — срещу намерението на защитата да произнесе реч.

Съдията Менандър се окашля:

— По-добре е защитата да продължи с кръстосания разпит.

— Тъкмо това смятам да направя, ваша милост. Господин Орлеан, вие дадохте показания, че отпечатъците на Люси Уилсън са намерени по ножа, с който бе убит Джоузеф Кент Гимбъл. Вие също така дадохте показания, че по ножа има много зацапани отпечатъци, които са нечетливи, нали така?

— Не казах точно това, сър — отвърна Орлеан вежливо. — Казах, че има много следи от зацапвания.

— Възможно ли е това да се следи, направени от пръсти?

— Зацапванията бяха нечетливи. Не е възможно да са оставени от голи пръсти.

— Но биха могли да бъдат оставени от пръсти, обвити в някаква материя?

— Разбира се.

— Например от пръсти в ръкавици?

— Възможно е.

Полинджър явно започваше да се ядосва. Малко руменина пропълзя по страните на Бил.

— Вие също така дадохте показания, господин Орлеан, че повече от тези зацапвания са по дръжката?

— Да.

— А обикновено когато човек иска да нанесе удар с нож, го захваща именно за дръжката, нали?

— Да.

— А върху отпечатъците на Люси Уилсън по дръжката навсякъде имаше зацапвания от такъв неизяснен произход?

— Да. — Експертът се размърда. — Но не мога да се съглася с това, обяснение за произхода на зацапванията да бъде протоколирано, сър. Не знам от какво са. Не вярвам, че е по силата на науката да определи. В най-добрия случай ще трябва да гадаем.

— Не бяха ли зацапванията по дръжката във формата на пръсти?

— Не. Бяха неясни следи с неправилна форма.

— Каквито може да е оставила ръка в ръкавица, хванала ножа?

— Пак повтарям: възможно е.

— И тези зацапвания са върху отпечатъците на Люси Уилс?

— Да.

— И показват, че някой е хванал дръжката след нея?

Французинът отново се усмихна мрачно:

— Не мога да твърдя такова нещо, сър. Зацапванията може да не са причинени от човешка ръка. Например ако ножът е бил загърнат в салфетка и поставен в кутия, а кутията е била раздрусана, пак щеше да има зацапвания.

Бил крачеше нагоре-надолу.

— Според показанията ви, господин Орлеан, от групирането на отпечатъците на Люси Уилсън по дръжката излиза, че тя е хванали ножа, за да нанесе удар. Не смятате ли, че това твърдение тласка към неоправдани заключения?

Орлеан се намръщи:

— Простете, но не ви разбирам!

— Не може ли човек да вдигне ножа просто да го види и пак да остави същите отпечатъци?

— О, естествено. Аз просто исках да илюстрирам естеството ни групирането.

— Значи, като експерт, не твърдите със сигурност, че Люси Уилсън е използувала ножа за смъртоносния удар?

— Разбира се, че не. Установявам само фактите, сър. Човек не може да промени фактите. Тълкуването… — Той вдигна рамене.

Докато Бил се отдалечаваше, Полинджър скочи на крака.

— Господин Орлеан, открихте ли отпечатъци на Люси Уилсън по този нож?

— Да.

— Вие бяхте в залата и чухте показанията, че ножът е бил купен едва в деня преди престъплението от самата жертва и че не е бил намерен в дома му във Филаделфия, а в къщата, където бе убит, и оригиналната опаковка, заедно с поздравителна картичка, написани не от Люси Уилсън, а от жертвата, със…

— Възразявам! — избухна Бил. — Възразявам! Не е уместно!…

— Нямам повече въпроси — каза Полинджър със спокойна усмивка. — Благодаря ви, господин Орлеан. Ваша милост — пое си дълбоко дъх той, — с това обвинението приключва своето изложение.

В този миг Бил скочи и поиска да се прекрати делото поради несъстоятелност на обвинението, но свидетелските показания на френския експерт по пръстови отпечатъци бяха променили съвършено хода на процеса. Съдията Менандър отхвърли молбата. Зачервен, много ядосан, Бил дишаше тежко.