Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Поличбите също се умножават: отсега нататък всичко прилича на призив или знамение. Неотдавна изпуснах и счупих скъпоценния камък, вграден в един пръстен; гръцки майстор бе изваял моя профил върху него. Гадателите поклащат глава многозначително, а аз съжалявам за този истински шедьовър. Случва ми се да говоря за себе си в минало време: в Сената, разисквайки известни събития, станали след смъртта на Луций, езикът ми се запъна няколко пъти и се улових, че споменавам тези обстоятелства така, сякаш бяха станали след собствената ми смърт. Преди няколко месеца, точно на рождения си ден, както изкачвах на носилка стъпалата на Капитолия, се озовах пред един старец в траур, който плачеше; моят стар Хабрий побледня. Все още излизах по това време и продължавах да изпълнявам лично функциите си на Върховен жрец, на Арвалски брат и да чествувам сам древните обреди на римската религия, които в крайна сметка предпочитам пред повечето чуждестранни култове. Бях прав пред олтара и се готвех да запаля пламъка; поднасях на боговете жертва за Антонин. Внезапно краят на тогата, който покриваше челото ми, се изхлузи и се смъкна върху рамото ми; останах гологлав, а това означаваше, че от жертвоприносител ставам жертва. Наистина мой ред е вече.

Търпението ми се увенча с плодове; страдам по-малко и животът отново става почти приятен. Вече не споря с лекарите; глупавите им церове ме убиха; тяхната самонадеяност и лицемерният им педантизъм са наше дело: биха ни мамили по-малко, ако не се страхувахме толкова много от страданията. Нямам сили за някогашните пристъпи на гняв: зная от сигурен източник, че Платорий Непот, когото съм обичал много, бе злоупотребил с доверието ми; не се опитах да го изоблича и не го наказах. Бъдещето на света не ме вълнува вече; не се стремя да пресмятам с тревога дали римският мир ще трае повече, или по-малко години; оставям тази грижа на боговете. Не че съм придобил повече доверие в тяхната справедливост, която няма нищо общо с нашата, или пък че имам по-голяма вяра в човешката мъдрост; обратното е по-вярно. Животът е жесток и това ни е известно. Именно защото очаквам много малко от човешкия жребий, щастливите периоди, частичните успехи, усилията да започнеш отново и да продължиш ми се струват чудеса, които са своеобразна отплата за огромната маса от злини и поражения, безотговорност и заблуди. Катастрофите и разрухата ще настъпят; хаосът ще възтържествува, но от време на време ще се възцарява и ред. Мирът ще настане отново между две войни; думите свобода, човечност, справедливост ще си възвърнат тук и там смисъла, който се опитахме да им дадем. Не ще загинат всичките ни книги; поломените ни статуи ще бъдат възстановени; други куполи и фронтови ще се родят от нашите фронтони и куполи; неколцина ще мислят, работят и чувствуват като нас: смея да разчитам на последователите ни, които ще се появяват на неравни интервали през вековете, на това прекъсващо се безсмъртие. Ако варварите завладеят света някога, и те ще бъдат принудени да възприемат част от нашите методи и накрая вероятно ще заприличат на нас. Хабрий се тревожи, че един ден жрецът на култа към Митра или епископът на Христовата вяра биха могли да се настанят в Рим и да изместят Върховния жрец. Ако този ден настъпи за нещастие, моят наследник на ватиканския бряг на Тибър вероятно ще е престанал да бъде водач на тесен кръг от съмишленици или на членовете на някоя секта и ще се е превърнал на свой ред в една от вселенските фигури на властта. Той ще наследи дворците и архивите ни; ще се различава от нас по-малко, отколкото бихме могли да си представим. Приемам спокойно тези превратности в съдбата на вечния Рим.

Лекарствата не действуват вече; краката ми все повече се подуват; спя по-скоро седнал, отколкото легнал. Едно от преимуществата на смъртта е, че ще бъда отново положен на легло. Сега на свой ред утешавам Антонин. Припомням му, че от дълго време насам смъртта ми се струва най-изисканото решение на собствения ми проблем; както винаги най-сетне желанията ми се сбъдват, но по по-бавен и по-заобиколен начин, отколкото мислех. Радвам се, че болестта не ме лиши от съзнание до края; щастлив съм, че няма да се наложи да минавам през изпитанията на преклонната възраст, че съдбата не ми е отредила да позная загрубяването, студенината, безчувствеността и жестокото отсъствие на желания. Ако изчисленията ми са верни, майка ми е починала приблизително на възрастта, до която съм стигнал днес; животът ми вече е наполовина по-дълъг от този на баща ми, умрял на четиридесет години. Всичко е готово: орелът, който трябва да възнесе до боговете душата на императора, се пази специално за траурната церемония. Мавзолеят ми, върху чийто връх все още садят кипариси, предназначени да образуват черна пирамида на небесния фон, ще бъде завършен почти навреме за пренасянето на още топлата ми прах. Помолих Антонин да се погрижи и останките на Сабина да бъдат пренесени там след това; при нейната смърт не й отдадох божествените почести, на които в същност има право; не би било зле, ако бъде изправен този пропуск. Бих искал и останките на Елий Цезар да бъдат поставени до моите.