Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Много неща остава да бъдат извършени. Африканските имения, наследство от тъща ми Матидия, трябва да станат образцови земеделски стопанства; селяните от тракийското село Бористен, основано в памет на един чудесен кон, имат право на помощи след тежката зима; тъкмо напротив, не бива да се отпускат субсидии на богатите стопани от долината на Нил, винаги готови да се възползуват от императорската загриженост. Юлий Вестин, префект по образованието, ми изпраща своя отчет във връзка с откриването на обществени училища по граматика; току-що завърших преработката на търговския кодекс за град Палмира: всичко е предвидено — от процента на проститутките до таксите за преминаване на керваните. В настоящия момент се събира конгрес на лекари и съдебни чиновници, натоварени да определят последния срок на дадена бременност и така да сложат край на нескончаеми съдебни препирни. Случаите на двуженство се умножават във военните колонии; правя всичко възможно да убедя ветераните да не злоупотребяват с новите закони, които им разрешават женитбата, и да не встъпват в брак с повече от една жена наведнъж. В Атина издигат пантеон, подобен на римския; съчинявам надписа, който ще украсява стените му; в него изброявам (като пример и задължение за бъдещето) услугите, направени от мен на гръцките градове и на варварските народи; услугите, оказани на Рим, се разбират от само себе си. Борбата срещу съдебните издевателства продължава: бях принуден да порицая управителя на Киликия, който си беше наумил да умъртвява чрез изтезания крадците на добитък от поверената му провинция, като че ли обикновената смърт не е достатъчна, за да накажеш някого и да се отървеш от него. Както Държавата, така и градските управи злоупотребяват с присъдите на принудителен труд, с цел да си доставят евтина работна ръка; забраних тази практика както по отношение на робите, така и по отношение на свободните хора; необходимо е да се внимава тази омразна система да не бъде възстановена под друго име. По някои места от територията на бившия Картаген все още се извършват жертвоприношения на деца: нужно е да се забрани на жреците на Баал удоволствието да разпалват своите клади. В Мала Азия правата на наследниците на Селевкидите бяха позорно накърнени в гражданските ни съдилища, все още зле настроени към бившите царе; дадох им удовлетворение за дълго понасяните неправди. В Гърция все още продължава процесът на Херод Атик. Писмената кутия на Флегон, неговите стъргалки от пемза и пръчиците от червен восък ще ме придружават до края.

Както и в най-щастливите ми дни хората ме считат за бог и продължават да ме назовават с тази титла в същия миг, в който поднасят дарове на небето за възстановяване на височайшето ми здраве. Вече ти споменах защо тази благотворна вяра не ми изглежда абсурдна. Една сляпа старица беше дошла пеша от Панония; беше предприела това изтощително пътуване, за да ме помоли да докосна с пръсти угасналите й зеници, тя прогледна от допира на ръката ми, както страстно се бе надявала; вярата й в императора-бог обяснява това чудо. Станаха и други чудеса; болни разказват, че са ме видели насън, подобно на поклонниците в Епидавър, които виждат в сънищата си Ескулап; твърдят, че са се събудили оздравели или най-малкото облекчени. Не се надсмивам над противоречието между способностите ми на чудотворец и болестта ми; приемам тези нови привилегии с нужната сериозност. Сляпата старица, дошла при императора от далечната варварска провинция, стана за мен това, което бе някога робът от Тарагона — символ на народите в империята, на които съм служил и които съм управлявал. Тяхното огромно доверие е отплата за двадесетгодишния ми труд, който не ми беше неприятен. Неотдавна Флегон ми прочете творбата на един александрийски евреин, който също ми приписва свръхчовешки качества; приех без ирония описанието на владетеля с посивели коси, пропътувал всички краища на земята, слязъл сред съкровищата на мините, будещ живителните земни сили, носещ навсякъде благоденствие и мир: на посветения, възстановил светилищата на всички раси, на познавача на окултните науки, на ясновидеца, въздигнал до небето един младеж. Бях разбран по-добре от възторжения евреин, отколкото от много сенатори и проконсули; този довчерашен враг допълва Ариан; удивлявам се, че с течение на времето съм станал в нечии очи това, което желаех да бъда, и че успехът ми се свежда до толкова малко нещо. Старостта и смъртта, така близки и двете, прибавят своето величие към това достолепие; хората почтително се отдръпват от пътя ми; вече не ме сравняват както в миналото с лъчезарния и ведър Зевс, а с Марс Градивус, бога на продължителните походи и на строгата дисциплина, с величествения и вдъхновен от боговете Нума; в последно време бледото ми разстроено лице, този втренчен поглед, това едро тяло, изправено благодарение на усилието на волята, им напомнят Плутон, бога на сенките. Единствено неколцина близки, няколко изпитани и скъпи приятели не са се поддали на ужасната зараза на страхопочитанието. Младият адвокат Фронтон, магистрат с бъдеще, който безсъмнено ще бъде един от добрите служители на твоето царуване, дойде, за да разискваме едно мое обръщение до Сената; гласът му трепереше и в очите му прочетох същото благоговение, примесено със страх. Мирните радости на човешкото приятелство вече не са за мен; хората ме обожават и боготворят прекалено много, за да ме обичат.