Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Признавам, че разумът бива поразен от чудото на любовта, от необикновената обсебваща страст, поради която същата плът, обект на нехайни, когато е собственото ни тяло, което се стараем само да чистим, храним и ако е възможно, да предпазваме от страдания, може да ни вдъхне такава жажда за милувки само защото обладава индивидуалност, различна от нашата, и защото въплъщава известни черти на красотата, по повод на които и най-добрите съдници не са единодушни. В този случай човешката логика е безсилна, също както е безсилна пред тайнството на Мистериите. Народната традиция не се е излъгала, виждайки в любовта един вид посвещение, една от пресечните точки между съкровеното и свещеното. Плътското преживяване може да се сравни с Мистериите и по това, че първият опит въздействува на непосветения като едва ли не страшен обред, възмутително отдалечен от привичните ни дейности като съня, храненето и пиенето, повод за присмех, срам или дори ужас. Подобно на танца на менадите или делириума на корибантите, любовта ни пренася в един различен свят, чийто достъп ни е забранен по друго време и където преставаме да се ориентираме, щом угасне страстта и ни напусне насладата. Прикован към любимото тяло като разпънатия на своя кръст, аз узнах някои тайни за живота, които вече избледняват в паметта ми по силата на същия закон, според който оздравелият престава да разбира потайните истини на болестта, освободеният затворник забравя изтезанията, а изтрезнелият победител — славата.

Понякога съм мечтал да създам система на човешките познания, основана на еротичното — теория на съприкосновението, в която загадъчното и достойното у Другия ще представляват за моето „аз“ опорна точка в един различен свят. Според тази философия чувствената наслада ще бъде един по-пълен и по-специализиран подход към Другия, допълнителен способ за опознаване на онова, което не е собственото ни „аз“. Даже когато чувствеността отсъствува при срещите ни с другите, пак именно чрез допира се ражда или умира нашето вълнение: противната ръка на старицата, която ми поднася своята просба, потното чело на агонизиращия ми баща, измитата от мен рана на войника. И най-интелектуалните, и най-неутралните човешки отношения се осъществяват чрез тази система от телесни знаци: внезапно прояснения поглед на трибуна, комуто обясняват някаква маневра в деня преди битката, безличния поздрав на подчинения, замръзнал в чинна стойка при нашето появяване, дружелюбния поздрав на роба, комуто благодаря за донесеното блюдо, или ценителската усмивка на стария приятел, комуто подарявам гръцка камея. При повечето хора и най-леките, и най-повърхностните контакти са достатъчни, за да задоволят или дори да презадоволят нашето желание. Ако пък тези контакти се засилят и се умножат около една-единствена личност, докато я обгърнат изцяло, ако всяка частичка от нечие тяло се изпълни със същите вълнуващи символи както чертите на лицето, ако едно-единствено същество, вместо да ни вдъхва в най-добрия случай раздразнение, удоволствие или досада, ни завладява като музика или ни измъчва като нерешен проблем, ако от периферията мине в центъра на нашия свят и най-сетне ни стане по-необходимо от самите нас, ето че се извършва удивителното чудо, в което аз виждам по-скоро завладяване на плътта от страна на духа, а не само проста игра на плътта.

Подобни възгледи за любовта биха могли да ме доведат до кариерата на прелъстител. Ако не съм я осъществил, то е, защото без съмнение съм правил нещо друго, ако и да не е по-добро. По липса на талант подобна кариера изисква усилия и дори хитрости, за които не се чувствувах призван. Уморяваха ме все същите клопки и вечните ходове, които не отиваха по-далече от самата победа. Техниката на големия прелъстител изисква лекота и безразличие при преминаването от един обект към друг, които не са ми присъщи; във всеки случай мен напускаха по-често, отколкото обратното; никога не съм могъл да проумея как е възможно да се наситиш на някого. Стремежът да измерим точно богатствата, които всяка нова любов ни носи, да я гледаме как се променя и може би как остарява се съчетава зле с големия брой завоевания. Някога вярвах, че чувството ми за красота ще замести добродетелите и ще ме предпази от най-долни изкушения. Заблуждавал съм се. Поклонникът на красотата успява да я открие навсякъде, подобно на златна жилка в най-неблагородните пластове. Боравейки с тези несъвършени замърсени или изпотрошени шедьоври, той изпитва удоволствието на познавача, който единствен колекционира керамични вази, считани за най-прости. Една сериозна пречка за човека с вкус е високото обществено положение, криещо опасността от ласкателство и измама, присъщи на всяка почти абсолютна власт. Мисълта, че някой е способен да се преструва, макар и най-малко, пред мен, може да ме накара да го съжалявам, презирам или мразя. Страдал съм от тези неблагоприятни страни на съдбата си, както беднякът страда от своята нищета. За малко щях да повярвам в илюзията, че се харесвам, когато в същност зная, че се налагам. Но отвращението или може би глупостта започват именно от този момент.