Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

И ако мислим толкова малко за едно явление, което поглъща поне една трета от живота ни, то е, защото е нужна известна скромност, за да оценим добрините му. Гай Калигула и справедливият Аристид са равни в съня; аз самият се отърсвам от безсмислените си и важни привилегии и по нищо не се различавам от негъра пазач, който спи на прага на стаята ми. Какво представлява безсънието освен своенравното упорство на съзнанието ни да произвежда мисли, поредица от съждения, силогизми и чисто негови определения, нежеланието му да отстъпи мястото си на божественото безсмислие на затворените очи или на мъдрото безумие на сънищата? Този, който не спи, а от няколко месеца насам имам твърде много поводи да изпробвам това състояние върху себе си, повече или по-малко съзнателно отказва да се довери на потока на нещата. Събрат на смъртта… Исократ се е заблуждавал и неговата фраза не е нищо друго освен риторичен ефект. Започвам да опознавам смъртта; тя крие други тайни, още по-чужди на човешката ни участ. Ала тайните на отсъствието и частичната забрава са така преплетени и така дълбоки, че ясно чувствуваме как някъде тези два потока, белият и черният, се сливат в едно. Никога не съм наблюдавал с удоволствие съня на обичаните от мен хора; почиваха си от мен, зная, и някак ми се изплъзваха. Всеки човек се срамува от лицето си, белязано от съня. Колко пъти, станал рано, за да работя или чета, ми се е случвало да подреждам сам смачканите възглавници, разхвърляните завивки, тези почти неприлични следи от срещите ни с небитието, доказателство, че всяка нощ преставаме да съществуваме.

Постепенно писмото, което започнах, за да те осведомя за влошаването на моето състояние, се превърна в отмора за мен. Вече нямам нужните сили да се занимавам дълго с държавните дела и това писмо представлява писменият размисъл на болен, който разговаря със спомените си. Сега си поставям по-висока цел: имам намерение да ти разкажа живота си. Вярно е, че миналата година написах официален отчет за дейността си, а секретарят ми Флегон постави името си начело на този документ. В него съм лъгал възможно най-малко. Въпреки това държавният интерес и благоприличието ме принудиха да преправя някои факти. Истината, която искам да изложа тук, не е особено скандална или е такава дотолкова, доколкото всяка истина може да предизвика скандал. Не очаквам да разбереш нещо с твоите седемнайсет години. Държа обаче да те поуча и може би дори да те шокирам. Избраните от самия мен наставници ти дадоха строгото, контролирано и може би прекалено щадящо възпитание, от което в крайна сметка очаквам много за самия теб и за Държавата. В замяна тук ти предлагам един разказ, лишен от предразсъдъци и отвлечени принципи, почиващ на опита на един-единствен човек, и това съм аз. Не знам още до какви заключения ще ме доведе моят разказ. Разчитам на този преглед на фактите, за да определя мястото си, да извърша преценка на делата си или най-малкото да се опозная по-добре, преди да умра.

Като всеки друг и аз разполагам само с три начина за преценка на човешкото съществование: изучаването на собственото „аз“ — най-трудният, най-опасният, но и най-плодотворният метод; наблюдението над хората, които най-често успяват да скрият от нас тайните си или правят всичко, за да ни накарат да повярваме, че имат такива; книгите със своеобразните грешки в зрителната точка, които възникват между редовете. Прочел съм почти всичко, написано от нашите историци, поети и дори разказвачи, въпреки че последните са известни като лекомислени, и им дължа може би повече информация, отколкото съм събрал от твърде разнообразните ситуации на собствения си живот. Писаното слово ме научи да се вслушвам в човешкия глас, така както величествената неподвижност на статуите ме научи да ценя жестовете. От друга страна, по-късно животът внесе своето осветление върху книгите.

Книгите обаче лъжат, дори най-правдивите. По липса на думи и изрази, в които биха могли да вместят живота, най-бездарните представят само жалко и бледо подобие от него. Някои автори, като Лукан, го утежняват и отрупват с неприсъща нему тържественост; други пък, като Петроний, го правят по-лек, превръщат го в куха и подскачаща топка, която без усилие запращаш и поемаш в една безтегловна вселена. Поетите ни пренасят в по-просторен и по-красив свят, по-пламенен и по-нежен от този, който ни е отреден, и затова именно различен, но почти необитаем на практика. За да могат да я изучат в чист вид, философите подлагат действителността на приблизително същите преобразования, които огънят или чукът нанасят на телата: нищо от това, което сме знаели за човека или за събитието, не изглежда да оставя в тези кристали или тази пепел. Историците ни предлагат прекалено завършени системи за миналото, с поредици от причини и следствия, твърде точни и ясни, за да са били напълно верни някога; те прекрояват покорната и мъртва материя и аз зная, че дори Плутарх напразно ще се домогва до Александър. Авторите на еротични разкази приличат на месари, които окачват на тезгяха ценени от мухите късове месо. Трудно бих се примирил със свят без книги, но действителността не е в тях, защото не се помества цялата.