Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Направих известен опит да се откажа от месото, когато посещавах философските школи, където подхожда да изпробваш поне веднъж в живота си всеки начин на поведение; по-късно, в Азия, видях как индийските гимнософисти отвръщаха очи от димящите агнета и от късовете газела, които се поднасяха в палатката на Хозрой. С младежката си строгост тя намираше тази практика за привлекателна, но тя изисква по-сложни грижи, отколкото самото чревоугодничество; тя твърде много ни отделя от обикновените хора в една почти винаги публична изява, която минава най-често под знака на протокола или на приятелството. Предпочитам цял живот да се храня с тлъсти гъски и токачки, отколкото всеки път да бъда обвиняван от гостите си в показен аскетизъм. Дъвчейки сухи плодове или бавно отпивайки от чашата си, едва съм успявал да скрия от сътрапезниците си, че изкусните сладкарски произведения на моите готвачи са предназначени повече за тях, отколкото за мен, или че интересът ми към тези ястия се изчерпва преди техния. Един владетел не разполага със свободата, която притежава философът — той не може да си позволи да бъде различен в твърде много отношения, а боговете знаят колко много бяха чертите, които ме отличаваха от останалите хора, дори да се ласкаех от мисълта, че голяма част от тях остават незабелязани. Що се отнася до религиозните скрупули на гимнософиста, до неговото отвращение от кървавите меса, бих се трогнал повече, ако не си задавах въпроса има ли съществена разлика между страданието на окосената трева и това на закланите овце и дали ужасът ни от убитите животни не се дължи на факта, че нашата чувствителност е от същото естество. В някои моменти от живота ми, например по време на обредните пости или на религиозните посвещения, аз познах предимствата, както и опасностите за духа, от различните видове въздържание или даже от доброволното гладуване, от онези състояния, близки до замайването, когато вече олекналото тяло навлиза в свят, за който не е пригодено и който вещае безплътния хлад на смъртта. В други моменти тези опити ми помогнаха да се позабавлявам с мисълта за постепенното самоубийство, за гладната смърт, каквато беше смъртта на някои философи, своеобразен вид извратеност, при който се стига до пълно изчерпване, на човешката същност. Никога не бих искал да възприема изцяло определена система, нито от скрупули да се лиша от правото да се натъпча с наденици, ако случайно имам такова желание или ако това е единствената достъпна храна.

Циниците и моралистите единодушно поставят любовните наслади сред така наречените низши удоволствия, между удоволствието от яденето и пиенето, твърдейки в същото време, че човек може да мине и без тях, тъй като са по-малко необходими. Очаквам всичко от страна на моралиста, но се учудвам, че циникът прави тази грешка. Допускам, че и едните, и другите се страхуват от пагубните си страсти, като ту се съпротивяват срещу тях, ту им се отдават, опитвайки се да принизят удоволствието си, за да намалят неговата почти страшна власт, на която не са способни да устоят, както и странната му загадъчност, пред която се чувствуват изгубени. Ще повярвам в това приобщаване на любовта към чисто физическите радости (ако предположим, че съществуват такива) в деня, в който видя някой чревоугодник да хълца от наслаждение пред любимото си блюдо, както влюбеният на рамото на обичаната жена. От всичките ни игри единствено любовната игра е способна да разтърси душата, тя е единствената, в която играчът неизбежно се отдава на безумието на плътта. Не е задължително да изгубиш разсъдъка си при пиене, но влюбеният, който запазва самообладание, не се подчинява докрай на божеството си. Във всички случаи освен в любовта въздържанието или прекаляването засягат само отделната личност: всяка чувствена изява ни изправя пред Другия, като ни обвързва с изискванията и тегобите на избора (освен в случая на Диоген, чиито лишения и разумен компромис говорят сами по себе си). Не познавам друг избор, на който се решаваме от по-прости и по-неизбежни подбуди, при който избраният обект се измерва по-точно с абсолютната величина на любовните наслади и където любителят на истината има повече възможности да проникне в сърцевината на човешката личност. Освободен от всичко както в смъртта, по-смирен, отколкото след поражение или при молитва, аз с удивление виждам как всеки път изграждаме сложната мрежа от откази, отговорности, жертви, жалки признания и несръчни лъжи, страстни компромиси между своето удоволствие и това на Другия, толкова много връзки, които не можем да разкъсаме и които въпреки всичко така бързо се разпадат. Загадъчната игра, която от любовта към едно тяло води до любовта към една личност, ми се е струвала твърде красива, щом съм й посветил част от живота си. Думите заблуждават, тъй като понятието удоволствие изразява противоречиви състояния и означава едновременно топлота, нежност, физическа близост, а така също насилие, агония и вик. Кратката непристойна фраза на Посейдоний за триенето между две частици плът, която ти преписваше в ученическата си тетрадка с прилежанието на добър ученик, не дава определение на явлението любов, също както докоснатата с пръст струна не дава представа за чудото на звуците. Тази фраза оскърбява не толкова чувствата, колкото самата плът, това устройство от мускули, кръв и кожа, този червен облак, чиято душа е светкавицата.