Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Най-сетне пред добре известните хитрости на прелъстителството човек би предпочел простите истини на разврата, ако и тук не господствуваше лъжата. Готов съм да приема по принцип, че проституцията е изкуство като масажа или бръснарството, но вече не се чувствувам добре и при бръснарите, и при масажистите. Няма нищо по-противно от нашите съучастници. Многозначителният поглед на кръчмаря, който ми предлага най-хубавото си вино, лишавайки от него някой друг, още като млад ми беше достатъчен, за да ме отврати от забавленията в Рим. Неприятно ми е, когато някой мисли, че е способен да отгатне желанията ми, да ги предвиди и да се приспособи механично към моя предполагаем избор. Жалкото и обезобразено отражение на собственото ми „аз“, което някой човешки мозък ми предлага в подобни моменти, е в състояние да ме, накара да предпочета тъжните последици от аскетизма. Ако легендата не преувеличава нищо за крайностите на Нерон или за перверзните домогвания на Тиберий, то вероятно чувствеността на тези големи потребители на любовни наслади е била съвсем притъпена, щом са прибягвали до такива сложни средства, а презрението им към себеподобните — твърде силно, та равнодушно са понасяли да бъдат осмивани или използувани. И ако все пак почти съм се отказал от прекалено машиналните форми на удоволствие или не съм отишъл много далече в това отношение, дължа го повече на щастливата си звезда, отколкото на неустойчивата си добродетелност. Остарявайки, бих могъл отново да изпадна в подобни слабости, така както човек се поддава на умората или на хаоса. Болестта и сравнително близката смърт ще ме предпазят от еднообразното повторение на същите движения, подобни на провлаченото рецитиране на наизустен урок.

От всички блаженства, които ме напускат постепенно, сънят е едно от най-ценните, но и най-общодостъпните. Човек, който спи малко и зле, опрян на множество възглавници, разполага с много време за размишления върху тази особена наслада. Признавам, че най-съвършеният сън е почти задължително допълнение към любовта — взаимна отмора, отразена в две тела. Но това, което ме вълнува в случая, е специфичната загадка на съня сам за себе си, неизбежното потъване всяка нощ на голия, самотен и безпомощен човек в океан, където всичко се мени — цветове, плътност, даже ритъмът на дишането — и където срещаме мъртвите. Това, което ни успокоява след съня, е, че човек излиза от него, при това непроменен, защото някаква странна забрана ни пречи да вземем със себе си точния спомен на сънищата си. Друго, което също ни успокоява, е, че сънят лекува умората, макар и временно, по най-ефикасния начин — просто като преставаме да съществуваме. И тук, както и в други случаи, удоволствието и умението се състоят в това да се отдадеш съзнателно на блажената забрава, да приемеш да бъдеш по-слаб, по-тежък, по-лек и по-неясен, отколкото си. По-нататък пак ще се върна на изумителния свят на сънищата. Сега предпочитам да говоря за случаите на същинския сън и същинското пробуждане, които граничат със смъртта и възкръсването. Опитвам се да възстановя точното усещане на внезапно оборилия ме юношески сън, когато заспивах съвсем облечен над книгите, пренесен изведнъж от математиката или правото в един пълноценен и здрав сън, така изпълнен с неупотребена енергия, че през затворените си клепачи усещах, така да се каже, самото съществуване в най-чистия му вид. Спомням си внезапното задрямване направо върху голата земя сред гората след уморителен лов, когато се събуждах от лаенето на стъпилите върху гърдите ми кучета. Изчезването в съня беше толкова пълно, та всеки път си мислех, че ще се събудя друг човек, и бивах огорчен и учуден от съвършения механизъм, който ме връщаше от толкова далече в тази малка частица от човечеството, която бях самият аз. Какво представляват онези особености, на които държим така много, щом не значат нищо за спящия, освободен от тях? За секунди, преди отново да вляза неохотно в тялото на Адриан, аз успявах да се насладя почти съзнателно на онзи лишен от плът човек, на онова съществование без минало.

От друга страна, на болестта и възрастта също са присъщи чудеса: те получават от съня други форми на блаженство. Преди около една година, след крайно изтощителен ден в Рим, изпитах такава отмора, при която изчерпването на силите предизвиква същите чудеса или по-точно други, различни от чудесата, които вършеха безкрайните резерви от сили в миналото. Вече твърде рядко отивам до града и се старая да свършвам възможно най-много работа. Този ден беше неприятно претрупан: имах заседание в Сената, последвано от заседание в съда и от безконечен спор с един от квесторите; накрая присъствувах на религиозна церемония, която не можеше да се съкрати, при все че валеше дъжд. Самият аз бях обединил и сгъстил тези различни дейности, за да оставя възможно най-малко време за досадни просби и ласкателства. Завръщането на кон беше една от последните ми разходки от този вид. Прибрах се във Вилата отвратен, болен, беше ми студено, както е студено на човек, чиято кръв се оттегля и вече не тече по вените. Целер и Хабрий се засуетиха около мен, но и вниманието може да бъде уморително, дори когато е искрено. След като се оттеглих, погълнах няколко лъжици топла каша, която приготвих сам, съвсем не от мнителност, както може да си помисли човек, а защото по този начин си позволявах удоволствието да остана самичък. Легнах си, но сънят бягаше далеч от мен, както здравето, младостта и силата. Заспал съм. Пясъчният часовник ми показа, че бях спал едва час. На моята възраст кратките мигове на пълен унес са равни на съня, който някога траеше половин завъртване на звездите; сега времето ми се измерва с много по-малки единици. Но и един час беше достатъчен, за да се извърши скромното и удивително чудо; топлината на кръвта ми сгряваше ръцете; сърцето и болите ми дробове отново заработваха с желание; животът потичаше като не много обилен, но надежден поток. За кратко време сънят беше заличил умората от добродетелната ми дейност със същата безпристрастност, с каквато би го сторил и за пороците ми, защото божествената същност на великия лечител се състои в това, че благотворното му действие над спящия се извършва, без да се съобразява с него, така както лечебната вода съвсем не се интересува кой пие от извора.