Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Впрочем три четвърти от живота ми не се поддават на определение чрез делата; голям дял от прищевките, желанията и намеренията ми остават мъгляви и неуловими като призрак. Останалото, осезаемата, претворена във факти дейност, едва ли е по-отчетливо, а поредицата от събития са объркани като сънищата. Имам своя хронология, несъвместима с тази, която се позовава на основаването на Рим или на ерата на Олимпиадите. Петнадесет години във войската са по-кратки, отколкото една утрин в Атина; има хора, с които съм общувал цял живот, но които не ще разпозная в ада. И пространствените представи се застъпват: Египет и Темпейската долина са съвсем близо, и аз невинаги съм в Тибур, когато се намирам там. Понякога собственият ми живот изглежда банален до такава степен, че не заслужава да бъде описан, нито дори съзерцаван по-дълго, и съвсем не е по-значителен, дори в собствените ми очи, от живота на първия срещнат. Друг път ми се струва неповторим и затова именно без стойност, безполезен, защото е невъзможно да бъде сведен до жизнения опит на останалите хора. Нищо не обяснява моя живот: пороците и добродетелите ми съвсем не са достатъчни за това; щастието ми разкрива повече неща; но непоследователно, с временни прекъсвания и най-вече без приемлива причина. Човешкият разум отказва да приеме, че е рожба на случайността, преходно дело на съдба, която не ръководи никакъв бог, а още по-малко самият той. Една част от всеки живот, дори най-малко достойният за изучаване, се прекарва в търсене на неговия смисъл и начало, на корените му. Моето безсилие да ги открия понякога ме е карало да клоня към свръхестествените обяснения и да търся в окултните бълнувания отговора, който здравият разум не можеше да ми даде. Когато сложните изчисления се окажат по-грешни и самите философи нямат да ни кажат нищо повече, оправдано е да се обърнем към волното чуруликане на птиците или да потърсим упование в далечните звезди.

Varius multiplex multiformis 3

Дядо ми Марулин вярваше в звездите. Този висок, изпит и пожълтял от годините старец ме удостояваше със същата степен на безмълвна привързаност, без нежности и външна изява, каквато проявяваше към своя добитък, нивите и сбирките си от паднали от небето камъни. Беше потомък на стар род, чиито прадеди се бяха заселили в Испания още по времето на Сципионите, и трети пореден сенатор в семейството ни, което се числеше към коннишкото съсловие преди това. Беше взел скромно участие в обществените дела по времето на Тит. Този провинциалист не знаеше гръцки и говореше латински с груб испански акцент, който наследих и който предизвикваше насмешка по-късно. Не беше съвсем необразован; след неговата смърт намерихме в дома му ракла, пълна с математически уреди и книги, недокоснати от двадесет години. Притежаваше полунаучни, полуселски познания, смесица от закостенели предразсъдъци и древна мъдрост, характерни за стария Катон. Но през целия си живот Катон е бил човекът на римския Сенат и на войната срещу Картаген, истински представител на суровия републикански Рим. Почти непроницаемата твърдост на Марулин се коренеше в по-далечни и по-стари времена. Той бе човек на племето, въплъщение на свещен и едва ли не страшен свят, чиито следи откривах понякога у етруските ни гадатели. Ходеше винаги гологлав; аз също за което бивах упрекван по-късно; жилавите му крака не се нуждаеха от сандали. С делничните си дрехи едва се различаваше от старите просяци или от клечащите на припек умислени изполичари. Смятаха го за магьосник и селяните се стараеха да избягват погледа му. Имаше необикновена власт над животните. Виждал съм как старата му глава се доближава предпазливо и приятелски до гнездо с усойници или как възлестите му пръсти изпълняват подобие на танц пред някой гущер. Нощем ме водеше да наблюдаваме лятното небе от върха на някой пуст хълм. Обикновено заспивах сред браздите, уморен от броенето на метеори. Той оставаше седнал, с вдигната глава, като едва забележимо се извърташе заедно със звездите. Вероятно беше запознат със системите на Филолай и на Хипарх или с тази на Аристарх от Самос, която по-късно предпочитах, но тези теории не го интересуваха вече. За него звездите бяха пламтящи точки, предмети като камъните и ленивите насекоми, от които също извличаше предзнаменования, съставни части на вълшебна вселена, която съчетаваше в едно волята на боговете, влиянието на демоните и човешката участ. Беше съставил хороскопа ми. Една нощ дойде при мен, разтърси ме, за да ме събуди, и ми съобщи, че ще бъда владетел на света, със същия леко сърдит лаконизъм, с който би предсказал предстоящата добра реколта на хората от чифлика си. След което, обзет от съмнение, взе главня от огъня от лозови съчки, оставен да ни топли през студените часове на нощта, приближи я до ръката ми и прочете в пълничката ми детска длан (бях на единадесет години) и аз не зная какво потвърждение на изписаните по небето знаци. За него светът беше едно цяло; ръката потвърждаваше звездните знамения. Тази вест ме развълнува по-малко, отколкото би могло да се помисли: децата не се учудват на нищо. Мисля, че после той забрави собственото си предсказание, с присъщото за напредналата възраст безразличие към настоящи и бъдещи събития. Една сутрин го намериха в кестеновата горичка край имението ни, вече изстинал и изкълван от грабливите птици. Беше се опитал да ми предаде изкуството си преди своята смърт, но без успех; природната ми любознателност се насочваше непосредствено към заключенията, без да се обременява със сложните и някак противни подробности на неговата наука. Ала увлечението ми към някои опасни експерименти определено ми остана оттогава.