Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Здесь есть возможность читать онлайн «Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, История, Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мемоарите на Адриан: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мемоарите на Адриан»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Маргьорит Юрсенар, първата жена, избрана за член на Френската академия, е родена в Брюксел през 1903 г. Живее последователно във Франция, Италия, Швейцария, Гърция, а в последните години обитава един самотен остров край североизточния бряг на САЩ. Авторка е на романи, стихове, есета и пиеси.
„Мемоарите на Адриан“, преведено на шестнадесет езика, е най-известното, й произведение. Въображаемите мемоари, които император Адриан пише малко преди смъртта си, са опит да се извлекат поуките от една цивилизация в своя апогей. Маргьорит Юрсенар пресъздава интелектуалния пейзаж и вътрешния живот на тази отдавна отминала епоха. Без да накърнява историческата достоверност, писателката се домогва до друг, по-висш тип достоверност — непреходната истина за хората, осмислена чрез съдбата на един „почти мъдър човек“, предвестник на новите времена и един от последните свободомислещи умове на древността.

Мемоарите на Адриан — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мемоарите на Адриан», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вероятно смъртта на жена ми тласна Сервиан към най-рискованата стъпка: винаги беше разчитал на влиянието й в Рим, а с нейната смърт рухваше най-надеждната му опора. Освен това току-що бе навлязъл в деветдесетата си година и също като мен нямаше никакво време за губене. От няколко месеца насам правеше опити да привлече в дома си група офицери от преторианската гвардия; на няколко пъти бе дръзвал да се възползува от суеверното страхопочитание, което вдъхва пределната възраст, и се бе държал като император в дома си. Неотдавна бях подсилил тайната военна полиция — отвратителна институция, длъжен съм да призная това, но чиято полза бе доказана от събитията. Бях узнал всичко за предполагаемите тайни събрания, където старият Урс обучаваше внука си в изкуството на съзаклятията. Осиновяването на Луций не изненада стареца; от дълго време насам смяташе моето колебание по този повод за умело прикривано решение; възползува се от момента, в който осиновителният акт беше още предмет на спорове в Рим, и реши да действува. Неговият секретар Кресценс, уморен от четиридесетгодишна предана и зле заплатена служба, издаде плана, датата на заговора, мястото и имената на участниците му. Враговете ми не бяха измъчили много въображението си; просто копираха покушението, замислено някога от Нигрин и Квиет; трябваше да бъда убит по време на религиозно тържество в Капитолия; осиновеният ми син трябваше да загине с мен.

Взех необходимите мерки още същата нощ: нашият враг беше живял прекалено дълго; щях да оставя на Луций очистено от всякаква опасност наследство. Към дванадесетия час на деня в едно сиво февруарско утро при Сервиан пристигна трибун, носител на смъртна присъда за него и за внука му; трибунът беше получил нареждане да чака в преддверието, докато бъде изпълнена заповедта. Сервиан повикал своя лекар и всичко минало както подобава. Преди да издъхне, ми пожелал да умра бавно от мъките на неизлечима болест, без да имам като него привилегията на кратката агония. Неговото желание е вече изпълнено.

Не бях заповядал с лека ръка тази двойна екзекуция; впоследствие не изпитах никакво съжаление, а още по-малко угризение. Бе уредена една стара сметка, и това беше всичко. Никога не съм смятал, че възрастта може да бъде оправдание за човешката зложелателност; в нея съм склонен да виждам по-скоро утежняващо обстоятелство. Присъдата над Акиба и неговите сподвижници ме беше накарала да се колебая по-дълго: от двамата старци все пак предпочитах фанатика пред съзаклятника. Що се отнася до Фуск, колкото и посредствен да беше и колкото и да го бе отчуждил от мен отвратителният му дядо, той все пак беше внук на Полина. Но каквото и да казват, кръвните връзки са твърде слаби, ако не са подкрепени от някакво чувство; това става съвсем ясно в семействата по повод на най-незначителни наследствени спорове. Младостта на Фуск ми вдъхваше повече жал: едва встъпваше в осемнадесетата си година. Ала държавният интерес налагаше тази развръзка, а старият Урс сякаш нарочно я направи неизбежна. Освен това аз самият бях вече твърде близо до собствената си смърт, за да си позволя да губя време в размисли над техния край.

Марций Турбон прояви двойно по-голяма бдителност през следващите няколко дни, тъй като приятелите на Сервиан можеха да се опитат да отмъстят за него. Но нищо не последва — нито покушение, нито бунт, нито мълви. Отдавна не бях новодошлият, който се старае да привлече на своя страна общественото мнение след екзекуцията на четирима консулари: деветнадесет години справедливо управление решаваха в моя полза; мразеха враговете ми като цяло и тълпата одобри, че съм се отървал от един предател. Съжаляваха Фуск, без да го считат за невинен. Зная, че Сенатът нямаше да ми прости, задето още веднъж бях погубил един от членовете му, но мълчеше и щеше да мълчи до моята смърт. Както и в миналото суровостта ми бе отчасти смекчена от милосърдие и никой от съмишлениците на Сервиан не пострада. Единственото изключение от това правило беше прославеният Аполодор, злъчен пазител на тайните на моя шурей, който загина с него. Този надарен човек беше любимият архитект на моя предшественик; беше боравил майсторски с огромните блокове на Траяновата колона. Не се обичахме много: беше осмял несръчните ми любителски творби в миналото — старателно нарисувани натюрморти с тикви; от своя страна и аз бях критикувал неговите с типичното самочувствие на млад човек. По-късно беше злословил по повод на моите строежи; не знаеше нищо за разцвета на гръцкото изкуство; този плосък ум ме упрекваше, че съм населил храмовете ни с колосални статуи, които, ако се възправели, щели да разбият с чело сводовете на своите светилища: тъпа критика, която оскърбява повече Фидий, отколкото мен. Ала боговете не се възправят; те не се възправят нито за да ни предупредят, нито за да ни закрилят, нито за да ни възнаградят или накажат. Те не се възправиха и в онази нощ, за да спасят Аполодор.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мемоарите на Адриан»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мемоарите на Адриан» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
libcat.ru: книга без обложки
Маргьорит Юрсенар
Маргерит Юрсенар - Воспоминания Адриана
Маргерит Юрсенар
Отзывы о книге «Мемоарите на Адриан»

Обсуждение, отзывы о книге «Мемоарите на Адриан» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x