Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

След завръщането си в Рим поднових срещите си с Луций. На времето бях поел известни задължения към него, които човек не изпълнява обикновено, но на които бях останал верен. Между другото не е истина, че съм му обещавал императорския плащ; такива неща не се правят. Но в течение на близо петнадесет години бях изплащал дълговете му, потушавал скандалите и отговарял без забавяне на писмата му, които бяха прекрасни, но неизменно завършваха с искане на пари за него самия или някаква длъжност за любимците му. Твърде много се беше сраснал с живота ми, за да мога да го изхвърля от него, дори да исках това, а аз съвсем не желаех подобно нещо. Разговаряше блестящо: този младеж, когото считаха за повърхностен, беше чел повече и по-задълбочено, отколкото литераторите, на които това е занаят. Вкусът му беше изискан във всяко отношение — било за хора, за вещи, за обичаи или за най-точния начин на скандиране на някой гръцки стих. Беше си създал име на добър оратор в Сената, където го смятаха за способен; речите му, едновременно ясни и цветущи, биваха незабавно използувани като образци от преподавателите по красноречие. Бях го назначил за претор, а след това за консул: беше изпълнил успешно тези задължения. Няколко години преди това го бях оженил за дъщерята на Нигрин, един от консуларите, екзекутирани в началото на царуването ми. Този брак, станал символ на мирната ми политика, не беше от най-щастливите: младата му жена се оплакваше, че е пренебрегната, въпреки че имаше три деца от него, между които един син. В отговор на почти непрестанните й оплаквания той заявяваше с ледена учтивост, че човек се, жени в името на семейството, а не за себе си и че подобна сериозна спогодба се съчетава зле с безгрижните игри на любовта. Сложният му стил на живот изискваше да има метреси за показ и леснодостъпни робини за плътски наслади. Удоволствието го убиваше: приличаше на артист, който се погубва в името на своя шедьовър; не съм този, който би го упрекнал за това.

Наблюдавах живота му: мнението ми за него се променяше непрекъснато, както се случва само с онези, които са ни истински близки; обикновено се задоволяваме да съдим останалите по-общо и веднъж за винаги. Понякога ме безпокояха известни прояви на съзнателно безочие, на грубост или хладно изречени лекомислени, слова; ала по-често се оставях да бъда пленен от пъргавия му и бистър ум, а някоя от острите му забележки като че ли внезапно разкриваше бъдещия държавник. Споделях това с Марций Турбон, който след изтощителния си ден на преториански префект идваше всяка вечер да разговаряме за текущите дела и да изиграем партия зарове; щателно обсъждахме възможностите на Луций да изпълни добросъвестно дълга си на император. Приятелите ми се учудваха от скрупулите ми; повдигайки рамене, някои ме съветваха да взема решението, което ми допада; тези хора си представят, че човек завещава някому половината свят, сякаш става дума за лятна къща. Нощем дълго премислях този въпрос: Луций едва беше стигнал тридесетте: какво беше Цезар на тридесет години, ако не затънал в дългове и опетнен от скандали знатен патриций? Както през мрачните дни в Антиохия преди осиновяването ми от Траян мислех със свито сърце, че няма нищо по-бавно от действителното раждане на един човек: аз самият бях навършил тридесетте по времето, когато Панонската война отвори очите ми за отговорностите на властта; понякога Луций изглеждаше по-зрял, отколкото бях на неговата възраст. Взех решение внезапно, след един пристъп на задух, по-сериозен от предишните, който ми напомни, че нямам време за губене. Осинових Луций, който прие името Елий Цезар. В амбициите му имаше известно безгрижие, беше взискателен, без да бъде алчен, тъй като открай време беше свикнал да постига всичко; прие решението ми с непринуденост. Допуснах неблагоразумието да кажа, че този рус принц ще бъде възхитително красив в пурпурния плащ; злите езици не закъсняха да разпространят, че заплащам с империята някогашната чувствена близост. Подобно твърдение показва неразбиране за начина, по който е устроено мисленето на един управник (при условие, че последният заслужава и поста, и титлата си). Ако такива съображения бяха играли някаква роля, Луций не беше единственият, на когото бих могъл да спра избора си.

Жена ми току-що бе починала в резиденцията си на Палатинския хълм, която винаги беше предпочитала пред Тибур; там живееше заобиколена от неголемия си двор от приятели и испански роднини, които единствени имаха някакво значение за нея. Взаимната търпимост, благоприличието, плахите опити за разбирателство помежду ни постепенно бяха отстъпили място на неприязънта, раздразнението, озлоблението и от нейна страна — на омразата. Посетих я в последните дни от живота й; болестта беше влошила още повече резкия й и мрачен характер; за нея срещата ни бе повод за буйни нападки, които я облекчиха и които има неблагоразумието да изрече пред свидетели. Радвала се, че умира без деца; синовете ми сигурно щели да приличат на мен; щяла да изпитва и към тях същата ненавист, която изпитвала към баща им. Това пропито с толкова злоба признание е единственото доказателство за любов, което ми е дала някога. Моята Сабина: в съзнанието ми изплуваха няколкото поносими спомена, които неизменно остават след всеки човек, особено ако се потрудим да ги потърсим; спомнях си кошницата с плодове, които беше изпратила за рождения ми ден след едно скарване; минавайки на носилка през тесните улици на Тибур пред скромната лятна къща, някогашна, собственост на тъща ми Матидия, с горчивина си мислех за нощите на едно далечно лято, когато напразно се стараех, да изпитам удоволствие от присъствието на младата си, но студена и коравосърдечна съпруга. Смъртта на жена ми ме натъжи по-малко, отколкото загубата на добрата Арете, управителка на Вилата, починала същата зима от пристъп на треска. Заболяването, от което умря императрицата, й причини ужасиш коремни болки особено към края; тъй като диагнозата му не бе достатъчно уточнена от лекарите, бях обвинен, че съм я отровил, и този нелеп слух лесно намери привърженици. От само себе си се разбира, че толкова ненужно престъпление никога не ме беше изкушило.