Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Необичайна тишина се възцари около палатката ми, сякаш целият лагер в Бетар се беше превърнал в болнична стая. Благовонните масла, които горяха пред статуята на моя Гений, още повече сгъстяваха тежкия въздух на платнената ми клетка; шумът на ковачница в артериите ми смътно ми напомняше Острова на Титаните на границата с нощта. Друг път непоносимият шум бе тропот на галопиращи коне, които тъпчат мека пръст; разумът ми, който бях така старателно владял близо петдесет години, ми се изплъзваше; едрото ми тяло се носеше без посока; примирявах се да бъда умореният мъж, който брои разсеяно звездите и ромбовете по своята завивка; взирах се в бялото петно на един бюст в мрака; от недрата на времето, от преди повече от половин век, до слуха ми достигаше песен в чест на Епона, богинята на конете; пееше я някога испанската ми дойка, едра и мрачна жена, която приличаше на една от Парките. Струваше ми се, че дните, а след това и нощите се измерваха посредством кафявите капки, отброявани една по една от Хермоген в стъклената чаша.

Вечер напрягах всичките си сили, за да изслушам доклада на Руф; войната беше към края си; Акиба, който привидно се беше оттеглил от обществените дела след започването на военните действия, сега преподаваше равинско право в малкия град Усфа в Галилея; неговата лекционна зала се беше превърнала в център на зелотската съпротива; тайни послания бяха преписвани от един шифър на друг и препращани на съмишлениците на Симон през ръцете на деветдесетгодишния старец; наложи се да разпратим със сила по домовете им фанатизираните ученици, които се бяха групирали около него. След дълго колебание Руф реши да забрани изучаването на еврейския закон като размирен; няколко дни след това Акиба, който престъпи нареждането, беше заловен и умъртвен. Други девет доктори по право — душа на зелотската партия, загинаха заедно с него. Бях одобрил всички тези мерки само с кимване на глава. Акиба и последователите му умряха, убедени до последния миг, че те единствени са непорочни и праведни; никой от тях не помисли да поеме своя дял от отговорност в бедствията, които се бяха стоварили върху народа им. Човек би могъл да им завиди, ако слепците бяха за завиждане. Не отричам титлата герой на десетимата безумци, във всеки случай те съвсем не бяха мъдреци.

Три месеца след това, през една студена февруарска утрин, седнал на върха на един хълм и опрял гръб о една смокиня с окапали листа, присъствувах на нападението, което само след няколко часа завърши с превземането на Бетар; видях как един подир друг се предаваха последните защитници на крепостта — бледи, измършавели, страшни и все пак прекрасни като всичко, което не може да бъде сломено. Към края на същия месец накарах да ме пренесат на мястото, наречено „Кладенецът на Авраам“, където бяха събрани и след това разпродадени на търг всички бунтовници от градовете, заловени с оръжие в ръка; това бяха вече изродени от непоклатимите си убеждения деца, които се хилеха жестоко и високо се хвалеха, че са причинили смъртта на десетки легионери, старци, потънали в безпаметни мечти, матрони с увиснала плът и други, тържествени и мрачни като Великата Майка от ориенталските култове, чиито върволици се нижеха под безизразния поглед на търговците на роби; тази паплач премина пред очите ми като облак прах. Йосуе Бен Кисма, водач на така наречените „умерени“, който твърде жалко се бе провалил в ролята си на умиротворител, почина почти по същото време вследствие на дълго боледуване; бе умрял, призовавайки чуждото нашествие и победата на партите над нас. От друга страна, покръстените евреи, които бяхме оставили на спокойствие и които имаха зъб на сънародниците си, задето бяха преследвали техния пророк, видяха в нас оръдие на божия гняв. Дългата поредица от изстъпления и раздори нямаше край.

Един надпис, поставен на местоположението на Ерусалим, забраняваше на евреите да се настаняват отново върху купчината развалини под страх от смъртно наказание; този надпис повтаряше дословно изречението, издълбано някога над главния вход на храма, което запретяваше на необрязаните да престъпват прага му. Веднъж в годината, на деветия ден от месец Аб, евреите имат право да идват и да плачат пред една порутена стена. Най-набожните, отказаха да напуснат родната си земя; настаниха се, доколкото можаха, в най-пощадените от войната области; най-непримиримите емигрираха в партските територии; други отидоха в Антиохия, в Александрия или в Пергам, а най-хитрите се озоваха в Рим, където се замогнаха. Юдея бе заличена от картата и по мое нареждане получи името Палестина. В течение на четирите военни години петдесет крепости и повече от деветстотин градове и села бяха разграбени и опустошени; неприятелят бе загубил близо шестстотин хиляди души; сраженията, постоянните трески и епидемиите ни бяха отнели близо деветдесет хиляди. Възстановяването на страната последва непосредствено след военните действия; Елия Капитолина бе изградена отново, но в по-скромни размери; винаги трябва да се започва отново.