Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

В Юдея нещата вървяха от зле по-зле. Въпреки ожесточената съпротива на зелотите строителните работи в Ерусалим бяха на привършване. Бяха допуснати редица грешки, поправими сами по себе си, но от които бързо се възползуваха смутителите на реда. Емблемата на Десетия експедиционен легион представлява глиган; както е прието, поставиха този символ над градските врати; непривикнало с рисуваните или ваяни изображения и лишено от векове насам от тях поради едно крайно неблагоприятно за развитието на изкуствата суеверие, простолюдието видя в този символ образа на свиня и възприе незначителния факт като оскърбление към израелските нрави. Тържествата по случай еврейската Нова година, чествувана под звуците на тръби и овнешки рогове, беше повод за кървави сбивания всяка година; нашите власти забраниха публичното четене на някаква си прочута легенда, посветена на подвизите на една еврейска героиня, която станала наложница на персийски цар и заповядала да избият безпощадно враговете на презрения и преследван народ, от който произхождала. Равините успяваха да четат през нощта това, което управителят Тиней Руф забраняваше през деня; кръвожадният разказ, в който перси и евреи си съперничеха по жестокост, възбуждаше до полуда националната ярост на зелотите. Накрая същият Тиней Руф, инак твърде разумен човек, който проявяваше интерес към израелските притчи и традиции, реши да приложи и към еврейския обичай на обрязването строгите наказателни мерки на закона против кастрацията, обнародван неотдавна от мен и насочен най-вече срещу насилията, упражнявани върху млади роби с цел за печалба или за разврат. Той се надяваше, че така ще унищожи един от белезите, на които се основава претенцията на Израел, че се различава от останалото човечество. Когато получих това известие, не успях да си дам достатъчно сметка за опасността от тази мярка, още повече, че мнозина от просветените и богати евреи в Александрия и Рим бяха престанали да подлагат децата си на този обичай, който ги излага на присмех в обществените бани и гимнастическите зали, като успяваха да скрият и върху себе си следата от него. Дори не подозирах до каква степен се различават от истинските израилтяни банкерите и колекционерите на скъпоценни съдове за смирна.

Вече казах, че нищо от всичко това не беше непоправимо. Непоправими бяха само омразата, взаимното презрение и озлоблението. По принцип юдейската религия има своето място сред другите религии в империята; в действителност от векове насам Израел отказва да бъде един измежду многото други народи, притежаващ един измежду многото други богове. И най-дивите даки знаят, че техният Залмоксис се нарича Юпитер в Рим; пуническият Баал от връх Касий се идентифицира охотно с Бога Отец, който държи в ръка Победата и от когото е родена Мъдростта; египтяните, толкова суетно горди с тяхната десетвековна митология, приемат, че Озирис е Бакхус, носител на погребални символи; суровият Митра знае, че е брат на Аполон. Никой друг освен израелския народ няма наглостта да затвори цялата истина в тесните рамки на една-единствена идея за божественото, нанасяйки оскърбление на многоликия Бог, който съдържа всичко; никой друг бог не е надъхал своите поклонници със същото презрение и омраза към онези, които се молят пред различни олтари. Ето защо особено много държах да направя от Ерусалим град като всички останали, в който множеството раси и религиозни култове биха могли да съжителствуват в мир; забравях, че в борбата между фанатизма и здравия разум последният рядко взима надмощие. Откриването на училища с преподаване на гръцка литература предизвиква негодувание сред духовенството на стария град; равинът Йешуа, приятен и начетен човек, с когото често бях разговарял в Атина и който правеше всичко възможно да получи опрощение от своя народ заради чуждата си култура и връзките си с нас, нареди на своите ученици да изучават тези светски науки само при условие, че могат да им посветят време, което не принадлежи нито на деня, нито на нощта, тъй като юдейският закон трябва да бъде изучаван ден и нощ. Един важен член на Синедриона, Исмаил, който минаваше за привърженик на римската кауза, предпочете да остави племенника си Бен Дама по-скоро да умре, отколкото да приеме услугите на гръцкия хирург, който му бе изпратен от Тиней Руф. Докато в Тибур все още търсехме начин да умиротворим духовете, без да даваме вид, че отстъпваме пред исканията на фанатиците, случи се най-лошото; един бунт на зелотите завърши с успех в Ерусалим.