Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Подстрекавани от юдейските си съотечественици, египетските евреи правеха всичко възможно, за да изострят и без това тежкото положение. Ерусалимската синагога ми изпрати най-уважавания от своите свещенослужители: Акиба, почти деветдесетгодишен старец, който не знаеше гръцки, беше натоварен да ме убеди да се откажа от проектите си в Ерусалим, които бяха на път да се осъществят. С помощта на преводачи проведох няколко срещи с него, но те не бяха нищо друго освен повод за монолог от негова страна. След по-малко от час бях способен да определя най-точно неговата мисъл, ако не да я приема; той не направи същото усилие що се отнася до моята. Този фанатик дори не си представяше, че може да се разсъждава от други позиции освен от неговите; предлагах на презрения му народ място сред другите народи в римската общност; чрез устата на Акиба Ерусалим ми съобщаваше волята си да остане докрай крепост на една раса и на един бог, изолирани от останалото човечество. Тези налудничави мисли бяха изразени с досадна изисканост; наложи ми се да изслушам дълга поредица от съображения, умело извлечени едно от друго и доказващи превъзходството на Израел. Едва след седмица този толкова упорит посланик си даде сметка, че се бе излъгал в пресмятанията си, и ми съобщи, че си заминава. Мразя поражението, включително и чуждото; то ме вълнува особено много, когато победеният е старец. Невежеството на Акиба, отказът му да приеме всичко, което бе извън неговите свещени книги и неговия народ, му придаваха някаква тесногръда невинност. Трудно ми беше да се разчувствувам над съдбата на този фанатик. Сякаш дълголетието го бе лишило от всякаква гъвкавост: измършавялото му тяло и изсушеният му ум притежаваха жилавата твърдост на скакалец. Изглежда, бе умрял по-късно като герой за делото на своя народ или по-точно за своя закон: всеки от нас се посвещава на собствените си богове.

Развлеченията в Александрия започваха да се изчерпват, Флегон, който познаваше всяка местна забележителност, сводница или известен хермафродит — предложи да ни заведе при една гадателка. Тази посредница между нашия и невидимия свят живееше в Канола. Една нощ се озовахме при нея с лодка, плувайки по мудните води на канала. Пътуването беше тягостно. Както обикновено между двамата младежи цареше глуха враждебност: близостта, на която ги заставях, още повече увеличаваше взаимната им неприязън. Луций скриваше своята под формата на иронична снизходителност, а моят млад грък се затваряше в един от пристъпите си на мрачно настроение. Самият аз бях твърде уморен; няколко дни преди това, на връщане от една разходка в най-големия пек, ми бе прилошало леко, но единствени Антиной и черният ми слуга Евфорион бяха свидетели на това. Бяха се разтревожили извънредно много, но ги принудих да мълчат за случилото се.

Канопа има вид на театрален декор: къщата на гадателката се намираше в най-мръсната част на този град на удоволствията. Слязохме от лодката на един полуразрушен кей. Вещицата ни чакаше в къщата си сред съмнителните атрибути на своя занаят. Изглеждаше опитна; у нея нямаше нищо от театралните заклинателни; тя дори не беше стара.

Предсказанията й бяха зловещи. От известно време насам оракулите ми предвещаваха само най-различни неприятности, политически смутове, дворцови интриги и тежки болести. Днес вярвам, че чисто човешки влияния упражняваха натиск върху тези дошли отвъд гласове, понякога за да ме предупредят, а по-често за да ме изплашат. В тях действителното състояние на част от Ориента беше изразено по-ясно, отколкото в докладите на нашите проконсули. Посрещах спокойно въображаемите разкрития, тъй като уважението ми към невидимия свят не отиваше дотам, че да повярвам на тези божествени брътвежи. Преди десет години, малко след като бях станал император, заповядах да затворят оракула в Дафне, край Антиохия, който ми бе предрекъл властта, от страх, че може да каже същото на първия срещнат претендент. Въпреки това винаги е неприятно да ти предсказват тъжни неща.

След като направи всичко, за да ни разтревожи, гадателката ни предложи услугите си: едно от онези жертвоприношения, станали специалност на египетските заклинатели, което би било достатъчно да уреди по приятелски отношенията ми със съдбата. Беглите ми контакти с финикийската магия ме бяха научили вече, че ужасът от тази забранена практика се дължи повече на онова, което скриват от нас, отколкото на това, което ни показват: ако не знаеше за отвращението ми към жертвоприношението на хора, вероятно щеше да ме посъветва да пожертвувам някой роб. Задоволи се да говори за домашно животно.