Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Върнахме се в Александрия няколко дни след това. Поетът Панкрат организира в моя чест празненство в Музея; в музикалната зала беше събрана колекция от редки и ценни инструменти: древни дорийски лири, по-тежки и по-опростени от нашите, редом с извити персийски и египетски цитри; имаше също и фригийски свирки, чийто звук напомня гласа на евнусите, както и нежни индийски флейти, чието име не познавам. Един етиопец дълго барабани на африкански тамтами. Една жена свири на триъгълна арфа с тъжен звук; студената й красота би могла да ме съблазни, ако не бях решил да опростя живота си, свеждайки го до най-същественото. Любимият ми музикант Мезомед от Крит изпълни поемата си „Сфинксът“ със съпровод от музика на воден орган; творбата му беше смущаваща, заплетена и неуловима като разпиляван от вятъра пясък. Концертната зала гледаше към вътрешен двор; там имаше басейн с водни лилии, които лежаха разтворени под яростното слънце на късния августовски следобед. В една от паузите Панкрат настоя да се насладим отблизо на тези редки, червени като кръв цветя, които цъфтят едва в края на лятото. Веднага разпознахме нашите огненочервени лилии от оазиса Амон; Панкрат се вдъхнови от представата за ранения и издъхващ сред цветята хищник. Предложи ми да пресъздаде в стихове ловната случка: в поемата водните лилии щяха да бъдат обагрени от кръвта на лъва. Идеята не беше нова; въпреки това възложих поръчката. Този Панкрат — отличен дворцов поет — съчини още същата вечер няколко приятни стиха в чест на Антиной: в тях розата, хиацинтът и змийското мляко бяха пренебрегнати за сметка на пурпурните венчета, които щяха да носят името на любимия занапред. Наредиха на един роб да влезе в басейна и да набере букет от тези цветя. Привикнал на почести, младежът прие тържествено тези восъчноподобни цветове с меки, виещи се стъбла; когато настъпи нощта, чашките им се затвориха като клепачи.

Междувременно пристигна императрицата. Дългото пътуване я бе изтощило: тя ставаше все по-неиздръжлива, без да престане да бъде сурова. Политическите й връзки вече не ми създаваха грижи както по времето, когато необмислено бе насърчавала Светоний; сега се обграждаше само от безобидни писателки. Настоящата й довереница, някоя си Юлия Балбила, съчиняваше доста добре стихове на гръцки. Императрицата и свитата й се разположиха в Лицея, откъдето излизаха рядко. В замяна на това Луций беше жаден за удоволствия, както винаги, включително и за тези на ума и на очите.

На двадесет и шест годишна възраст той не бе загубил нищо от изумителната си красота, заради която биваше акламиран по улиците от римската младеж. Беше все така невъзможен, ироничен и весел. Някогашните му капризи се превръщаха в мании; не тръгваше никъде без главния си готвач; даже на кораба градинарите му подреждаха изумителни лехи от редки цветя; навсякъде мъкнеше леглото си, чийто модел бе нарисувал сам — четири дюшека, натъпкани с четири различни вида ароматични растения, върху които спеше, обграден като с възглавници от младите си метреси. Пажовете му, гримирани, напудрени и преоблечени като зефирите и Амур, изпълняваха най-старателно нерядко жестоките му прищевки; трябваше да се намеся, за да предотвратя гладната смърт на младия Борей, от чието тънко тяло се възхищаваше. Това беше по-скоро досадно, отколкото забавно. Заедно посетихме всичко, което може да се посети в Александрия: Фара, Мавзолея на Александър и този на Марк Антоний, където Клеопатра завинаги тържествува над Октавия, без да забравяме храмовете, работилниците, предприятията и даже предградието на майсторите по балсамиране на тела. От един добър ваятел купих цяла серия от Венери, Диани и Хермеси за родния си град Италика, който исках да модернизирам и украся. Жрецът на храма, посветен на Серапис, ми подари сервиз от стъкло с опалов цвят; изпратих го на Сервиан, с когото се стараех да поддържам сносни отношения от уважение към сестра си Полина. По време на тези доста отегчителни обиколки се оформиха плановете за големите строежи тук.

В Александрия религията е толкова многообразна, колкото и търговията, затова и качеството на стоката е по-съмнително. Християнството се отличава с изобилие от секти, което е най-малкото ненужно. Двама шарлатани, Валентин и Базилд, заговорничеха един срещу друг под зоркото око на римската полиция. Цялата измет на египетското население се възползуваше от всяко обредно тържество, за да се нахвърли с тояги върху чужденците; смъртта на бика Апис предизвика повече смутове в Александрия, отколкото наследяването на императорската власт в Рим. Тук по-знатните хора сменят боговете си, както другаде човек сменя лекаря си и с почти същия успех. Но златото е техният единствен идол: никъде другаде не бях срещал по-безсрамни просители. Почти навсякъде в града огромни надписи славословеха благодеянията ми, но отказът ми да освободя населението от налог, който напълно бе в състояние да заплати, не след дълго настрои враждебно към мен тази паплач. Двамата младежи, които ме придружаваха, биваха оскърбявани много пъти; упрекваха Луций заради разкоша му, който наистина беше извънмерен; Антиной — заради тъмния му произход, по повод на който се носеха невероятни слухове; и двамата — заради предполагаемото им влияние върху мен. Последното твърдение будеше смях: Луций преценяваше обществените дела с учудваща проницателност, но нямаше никакво политическо влияние, а Антиной дори не се опитваше да има такова. Младият патриций, който познаваше света, само се присмя на тези обиди, ала Антиной страдаше.