Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Пристигането ни в Александрия бе лишено от тържественост. Триумфалното посрещане бе отложено до идването на императрицата. Бяха убедили жена ми, която пътуваше малко, да прекара зимата под мекия египетски климат; ненапълно оздравял от упорита кашлица, Луций трябваше да изпробва същото лечение. Цяла флотилия от лодки се подготвяше за пътуване по Нил, чиято програма включваше редица официални посещения, празненства и угощения, които обещаваха да бъдат толкова изтощителни, колкото и цял сезон в Палатинския дворец. Лично бях организирал всичко това: разкошът и блясъкът на един двор не бяха без политическа стойност в тази древна, привикнала на царско великолепие страна.

Ето защо още повече ми се искаше да посветя на лов няколкото дни, които оставаха до пристигането на гостите. В Палмира Мелес Агрипа беше организирал хайки в пустинята, но не бяхме отишли достатъчно навътре, за да срещнем лъвове. Две години преди това Африка ми беше дала възможност да участвувам в няколко чудесни лова на големи хищници; твърде млад и неопитен тогава, Антиной не бе получил разрешение да бъде в първите места. За него изпитвах страх, какъвто не съм изпитвал за себе си. Отстъпвайки както винаги, обещах му, че ще има главната роля в този лов на лъвове. Отминало бе времето, когато се отнасях като с дете към него, а освен това бях горд с младата му сила.

Потеглихме за оазиса Амон, на няколко дни път от Александрия, същия оазис, където някога Александър бе научил от устата на жреците тайната на божествения си произход. Местните жители бяха забелязали присъствието на един особено опасен хищник по тия места, който неведнъж бил нападал хора. Вечерта край лагерния огън весело сравнявахме бъдещите си подвизи с тези на Херкулес. Обаче първите дни не ни донесоха нищо друго освен няколко газели. Тогава двамата решихме да заемем позиция близо до едно песъчливо и потънало в тръстика блато. Смяташе се, че лъвът идва да пие вода тук на свечеряване. Негрите имаха за задача да го насочат към нас с крясъци и шум от раковини и цимбали; останалата част от нашия ескорт бе останала на известно разстояние зад нас. Беше душно и спокойно; дори не беше необходимо да се замисляме за посоката на вятъра. Вероятно десетият час от деня бе току-що минал, тъй като Антиной привлече вниманието ми върху все още широко отворените червени водни лилии върху езерната повърхност. Царственият звяр се появи внезапно сред шум от прегазена тръстика, обърна към нас красивата си страшна глава — едно от най-божествените лица, които може да приеме опасността. Бях зад Антиной и нямах никакво време да задържа юношата, който пришпори коня си непредпазливо, хвърли умело, но твърде отблизо пиката си, след това и двете си копия. Пронизан в шията, хищникът се сгромоляса, удряйки земята с опашката си; пясъкът, който вдигаше, ни пречеше да различим нещо друго освен една ревяща и неясна маса; накрая лъвът се изправи, напрегна сили и се нахвърли върху коня и обезоръжения ездач. Бях предвидил този риск; за щастие конят на Антиной не трепна: животните бяха дресирани превъзходно за този вид игри. Застанах между лъва и коня, излагайки на опасност дясната си страна; бях свикнал с подобни упражнения и не ми беше много трудно да довърша смъртноранения звяр. Той се свлече за втори път; главата му се зарови в тинята и струйка черна кръв потече към водата. Огромната котка с цвят на пустиня, мед и слънце издъхна по-величествено от човешко същество. Антиной скочи от покрития с пяна кон, който още трепереше; придружителите ни се присъединиха към нас, а негрите повлякоха към лагера огромната мъртва жертва.

Устроихме нещо като угощение; легнал по корем пред меден поднос, Антиной ни подаваше със собствените си ръце парчета опечено в жарта агнешко месо. Пихме палмово вино в негова чест. Възбуждението му се усилваше като песен. Може би преувеличаваше значението на оказаната му помощ, забравяйки, че бих сторил същото за който и да е ловец в опасност; въпреки това и двамата чувствувахме, че сме навлезли в геройския свят, където влюбените умират един за друг. Признателността и гордостта се редуваха в радостта му като строфите на ода. Черните извършиха чудеса: още същата вечер одраната кожа се поклащаше под звездното небе, опъната между два кола пред входа на палатката ми. Въпреки ароматите, с които я бяха намазали, дивата й миризма ни преследваше през цялата нощ. На следващия ден хапнахме малко плодове и напуснахме лагера; на тръгване видяхме в един ров останките от онова, което беше царят на животните предния ден — кървав скелет, нападнат от рояк мухи.