Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

От само себе си се разбира, че не осъждам баналното физическо привличане, което обуславяше любовните ми предпочитания. Подобна страст неведнъж бе завладявала живота ми; досега тези чести сърдечни преживявания не ми бяха стрували нищо друго освен незначителен брой клетви, лъжи и страдания. Краткотрайното ми увлечение по Луций ме бе въвлякло само в няколко леснопоправими безразсъдни постъпки. Нищо не пречеше да бъде същото и с тази последна обич; нищо освен нейната неповторимост, която я отличаваше от останалите. Навикът без друго щеше да ни отведе до безславния, но безопасен край, който животът поднася на онези, които се примиряват с безболезненото и постепенно изхабяване на чувствата. Страстта можеше да се превърне в приятелство, както смятат моралистите, или в по-често срещаното безразличие. Младежът можеше да се отдръпне от мен в момента, когато връзката ни започнеше да ми тежи; други чувствени навици или същите, ала под други форми, можеха да запълнят живота му; бъдещето можеше да му предложи ни по-добра, ни по-лоша от много други женитба, пост в провинциалната администрация или управлението на някое селско имение във Витиния; или пък — апатия, достъп до дворцовия живот от положението на някоя второстепенна длъжност, а в най-лошия случай — кариерата на детрониран фаворит, превърнал се в доверено лице или посредник. Мъдростта, ако разбирам нещо от тези неща, се състои в това да не пренебрегваш никоя от случайностите, които са самият живот, стига само да се постараеш да избегнеш най-зловредните. Ала нито юношата, нито аз бяхме мъдри.

Не бях чакал появата, на Антиной, за да се почувствувам бог, но успехът умножаваше условията за главозамайване; сякаш сезоните се бяха наговорили с поетите и музикантите от свитата ми, за да превърнат живота ни в непрекъснат олимпийски празник. Пристигането ми в Картаген съвпадна с края на петгодишна суша; под пороен дъжд ликуваща тълпа приветствува в мое лице благодетеля, даряващ небесни добрини; след това големите строежи в Африка бяха само начин за насочването на тази небесна щедрост. Известно време преди това, през един престой в Сардиния, буря ни принуди да потърсим подслон в една селска колиба; Антиной помогна на домакина ни да опече няколко парчета риба тон върху жарта, а аз се чувствувах Зевс на посещение у Филемон заедно с Хермес. Младежът, подвил крака върху леглото, не беше друг, а същият този Хермес, развързващ сандалите си; той беше и Бакхус, който откъсва грозд и отпива вместо мен от чашата с розово вино; заякналите от опъването на тетивата пръсти бяха пръстите на Ерос. Сред толкова много превъплъщения и чудеса често забравях човешката личност, юношата, който напразно се опитваше да научи латински, молеше инженера Декриан да му дава уроци по математика, за да се откаже от тях след това, и който при най-лекия упрек се усамотяваше сърдит на носа на кораба, зареял поглед в морската шир.

Пътуването из Африка завърши в новите квартали на Ламбеза под палещите лъчи на юлското слънце; моят спътник надяна военната туника и ризница с детинска радост; в продължение на няколко дни бях както голият Марс с шлем на глава, участвуващ във военните упражнения, така и атлетическият Херкулес, опиянен от чувството за още младата си сила. Въпреки жегите и продължителните изкопни работи, извършени преди пристигането ми, войската, както и всичко останало, действуваше с божествена лекота: би било немислимо да принудиш даден бегач на допълнителен скок с препятствия или да заставиш даден ездач да изпълни нови фигури, без да навредиш на успеха на самите маневри, без някъде да нарушиш точното равновесие на силите, в което се състои красотата им. Наложи се да направя само една забележка на офицерите по повод на едва уловима грешка — група оставени без прикритие коне по време на учебното нападение в открито поле; инак моят префект Корнелиан ме задоволи във всяко отношение. Разумен ред управляваше тези маси от хора и впрегнати животни, от варварски жени, заобиколени от здрави деца, които се тълпяха край палатката, за да ми целунат ръка. Това не бе израз на робско подчинение; необузданата им енергия бе вложена в поддържане на моята програма за безопасност; нищо не бе пожалено и нищо не бе пренебрегнато. Възнамерявах да помоля Ариан да напише съчинение по тактика, което да бъде безупречно и точно като добре сложено тяло.

В Атина, три месеца по-късно, освещаването на Олимпейона бе повод за чествуването на празненства, които напомняха римските тържества, но това, което беше станало на земята в Рим, тук се извършваше едва ли не в небето. В късния следобед на златната есен заех мястото си под портика, проектиран според свръхчовешките размери на Зевс; мраморният храм, издигнат на мястото, където Девкалион видял края на потопа, изглеждаше безтегловен и сякаш се носеше като плътен бял облак; обредната ми дреха беше в тон с вечерните багри по близката Химет. Бях натоварил Полемон с речта по освещаването. Тук именно бях удостоен от гърците с онези божествени титли, които бяха едновременно извор на слава и най-съкровена цел на жизненото ми дело: Евергет, Олимпийски, Епифан, Господар на всичко. И най-красивата и най-трудно заслужената от всички тези титли: Йонийски, Филелин. У Полемон имаше нещо от умението на актьора, а играта на големия артист нерядко е израз на вълнение, споделяно от цял един народ, от цял един век. Той вдигна очи към небето, съсредоточи се, преди да започне речта си, сякаш поемаше в себе си всички дарове, събрани в този миг от вечността. Бях сътрудничил с различните епохи, със самия гръцки живот; господството, което упражнявах, беше не толкова власт, колкото загадъчна сила, по-висша от човека, но действена само посредством човешката личност; брачният съюз между Рим и Атина бе сключен; миналото беше носител на бъдеще; Гърция се впускаше в открито море като кораб след дълъг престой, който отново усеща попътен вятър в платната си. В този миг сърцето ми се сви от внезапна тъга: казах си, че думи като завършек и съвършенство съдържат в себе си думата край: може би бях само предоставил нова плячка на Всепоглъщащото време.